Защо всички политици били маскари: Общество?! Само отпадъчен материал възпроизвежда боклуци

400 партии в България. „Нашата пък ще бъде 401-вата!“. Така обрисува преди няколко години ситуацията в страната един човек, стартирайки поредния проект. Не за нови технологии, градеж на хотели на Марс, а за поредната партия. Натирен от своите, десетилетия прекарал сред тях, но с вдъхновение. С чуждо финансиране, с много енергия в оплюването на предишната хранилка и така до провала.

Тъй се прави политика в Родината. Всичко е пари. Довчера си се кълнял в едните, на следващия ден те са най-лошото, сполетявало държавата, а байракът се вее над друго формирование. Лексиката задължително пък трябва са се хареса на новите господари, които отпускат кинтите. Няма значение какво се говори, важното е да бъде осребрено старанието.

И така от десетилетия.

И така нашенци намразиха политиката.

 

Всичко тръгва от един гараж

 

„Всяка успяла група тръгва от един гараж“. Рок размисли. Но и всеки един скандал тръгва от гараж. Дали защото няма автомобил в него или пък друго?

Картинка като за виц. Областен град, улица без знак за забрана на спирането. Автомобил паркира на нея и… се появява чичка, който обяснява, че не трябва да се спира там. Защото-„Гаражът ми, ей го де е, бе, мъжки!“. Изрича и тръгва да бърка из вътрешния джоб на якето, за да покаже документ за собственост. За да стигне до него, „чичакът“ трябва да се качи с автомобила си на тротоара, след това да прегази зелена площ и едва тогава да стигне до нещото, което преди 20 години е пльоснал на мястото, върху което се намира. Говори с диалект. Гледа лошо, очите му опулени. Продължава да ровичка из джоба, за да вади разрешително, което е а ла „чиновникът си подписа сам уволнението“. Плюнки хвърчат от устата му. Готов е да се сражава за своята недопустимост в обществото. За да вкара автомобила си в гаража той ще прегази куп правила от Закона за движение по пътищата. Но праерата от препикаването на зелената площ от особата му възпроизвеждат още повече наглостта.

Този човек дори не може да разбере, че е в нарушение. Не го допуска. Не вдява. ДНК-то му е програмирано по начина „Първият изсрал се тук, има място за кенеф“.

 

Газ, беее…

 

Много готин разказ по преживяно.

„Спирам на кръстовището на центъра. До мен автомобил с бучаща музика. Джамът отворен. Шофьорът си допива кутийката с енергийна напитка, смачква я и я пуска на пътя.

Свалям и аз прозореца и се провиквам:

-Браво, бе! Тук ли трябваше да я хвърлиш?

Погледна ме лошо, наведе ниското чело и се изрепчи:

-Ти к`во искаш, бе? Знаеш ли кой съм аз и кой познавам, а уе?

Позачудих се, пък пак продумах:

-Йосиф, нали?

-К`ъв Йосиф, бе?

-Йосиф Сталин, нали?-опитах пак хумор.

-К`ъв тоя, уе?

Стана ми супер интересно, ама светна зеленото и нискочелестият отпраши“.

 

Внимание, торбички!

 

Препатилите все съветват-не минавай близко до блоковете. Падали „бомби“. Какви? Ами торбички с отпадъци. Възможно било попадение в главата, ама и край краката не било безопасно, поради съдържанието. Пръскат се дамски превръзки, памперси, бурканчета развалена лютеница и такива подобни неща.

 

Мръсотия

 

До шия в градовете. Неописуема. Отпадъци дори в горите, парковете, баирите из града. Не остана неосрано място.

Такава е тя, картинката. Виновни все няма. Получовешки манталитет.

 

Представете си

 

Това е обществото. Голяма част, не всички. Но тези, които рисуват картината в най-гнусните й краски. Те дори не разбират, че са в издънка.

Сега си представете, че те имат власт. Цялата власт.

Първи по корупция, първи по кражби. Що така? Защото всички, които се домогват до властта, идват от това общество. Тесто, квас, както искате го наричайте.

Дори не осъзнават…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Да изкачиш върха само, за да си хвърлиш отпадъците

-„Гараж, не паркирай“. Къде, на тротоара ли?