Стига посолства, страх и кражби… Западни мечти за Изток и блянове за чекмеджета

Защото нали сме цъфнали и вързали, та само една пандемия ни трябваше, че да лъсне цялото дередже в пълния си блясък.

Нали помните как започна всичко? С имало едно време на Изток…

Един малък, простоват като цяло, но по единици изумителен народ. Сътворяващ държави, побеждаващ, побеждаван, самопобедил се. Поробван, самоосвобождаващ се, освобождаван. Все най, все така-онака. Докато не отгърна най-срамната си страница от историята. В редовете на борбата не си найде гроба, ами си записа редовете на слугинажа. Ту на Изток, ту на Запад. Със самоотвержието на приласкано агне преди Гергьовден. Курбан станаха милиони, които избягаха, за да просъществува що-годе нормално битие за роднините им тук. Дето разни клептомани периодично ошушкват и последните им останали мечти. С празни приказки ту за „блестенето на Москва“, ту за евроатлантически ценности и партньорства, в които сме само в партер.

 

Изповедалнята

 Чужди посолства се превърнаха в „изповедални“.

Някакъв „Зидаро(в)-мазач“ на политически доктрини, стартирал кариерата си от даскал на политик от модерната идея на демокрацията в една „синя“ партия. По-късно осъзнал урожая на друга. А след като му били шута от нея след близо 3 десетилетия, сътворил своя. Ама изпървом се вдъхновил с ходене в едно посолство на съседна нам държава. Малко ноу-хау, вероятно.

Други велможи из нашенско периодично посещават дипломатическите мисии на различни (по-скоро една) държави, дори и инкогнито. Застават мирно и докладват или пък ги светват в неща, за които все още не са дорасли, въпреки егото на велики международници.

Такива работи. И все не става ясно тези дребни душици какво са говорили, пазарили, обещавали, лизали и мажели пред дипломатите с цел индулгенция някаква.

А тя трябва да се получи от народа. Ама последния кой го бръсне за слива?!

Нещастници.

Ако подобни действия бяха предприели граждани на съответните посолства в родината си, нямаше да излязат от затворите.

Нейсе, тук национален интерес няма. Има чекмеджета.

Това е най-страшният вирус.

 

А как живеят прецаканите?!

 Периодично пре**ани, но с последното бяха разкатани. Появи се вирус.

В началото бе пренебрежението. Скромно на прага на „ужасяващата пандемия“. Тръгна тихо и далечно, по китайски. След това сполетя Европа, а от март м.г. се настани и в страната ни. Първо като грипче, после като чудовище. Помните какво рекоха от Световната здравна организация, помните думите и на родните щабни експерти. Мийте ръцете, грип Б, Ц, Д бил по-зловещ. В един момент сякаш пандемията им хареса и започна ужасът, обилно помпан и от медиите. СЗО пък изведнъж изкрещя за злата участ, която ни чака. Родните експерти заиграха по нервите с КПП-та за лов на вируси, чували с трупове, детски площадки превърнати в морги и… Прекъсване на телевизионни програми, за да изчетат зловещите прогнози траурните физиономии.

 

Затворени хора в плен на страховете си

 Хората бяха затворени, остана им единственото право да се страхуват. Кой не се страхува е някакъв тулуп, неверник, измекярин неден. Помните, нали? Разделение на вярващи и невярващи. Сякаш трябваше всите до един да турим на стената снимка на вируса и да му се кланяме, палим свещи и речем „Вярваме в теб, о вирусе, подмини ни“.

Безумията на едно общество, стигнало до дъното на безумствата си. Няколко века по-назад във времето и сигурно щяха да се палят клади и изгарят неверниците, които отказват да се страхуват. Светът помни какви ли не страшни неща, преживял е войни и чуми, масов мор. Но ковидът бе обявен за най-зловещ. Милиони излекувани от нелечимия вирус. Всяка смърт пък бе издигана в култ срещу неверниците. Сякаш хората спряха да умират от още 9999 други болести. Спряха катастрофите, инфарктите, ракът.

Нормално е да си избереш пол сред 189 „съществуващи в каталога“, но не бе нормално да не се страхуваш. Спазваш мерки, но не е достатъчно. Трябва да трепериш.

 

Маските паднаха

 Хората бяха на косъм да тръгнат с чували на главите. Сложихме маските, но те всъщност паднаха. В режим на масов „мор и страх“ всеки разбра ценни неща за себе си, прецени и околните. На кого може да се осланя и кой се страхува дори от сянката си.

Преживяхме безумието да не ни допускат до парковете, да вдигнат пейките, че да не се сяда на тях. Вирусът прониква през гащите? Преживяхме забраната да се стъпва в горите, разходки в планината. Безумието на борците срещу невидими врагове.

 

Некадърност в действие

 Неадекватни мерки. Два месеца домашен затвор срути икономиката. По време на втората вълна лъснаха и истините за здравната ни система. Масов фалит и масов мор от… прегледи по телефона. От отказ от лечение, от спиране на планови операции.

А една мисирка питаше Щаба на сутрешните траурни брифинги „Във фекалиите има ли Ковид?“. Сякаш ла*на ще яде.

 

Фалит на най-бедните

 Мерки в някакво съотношение. Пари получаваха най-богатите, бедните да го духат! Затворени магазини, фалит на малък и среден бизнес в крещяща опозиция на хвалбите на онези, които раздаваха милиони и милиарди, оказа се, на свои и наши.

 

След 15 месеца лъсна истината

 Бизнесът изнемогва. Не че преди бе по-добре. Персонал няма. Вълните на пандемията предизвикаха вълна от емиграция в страната ни. Ако отидете на заведение и не може да се разберете със сервитьора, не му се сърдете. От чужбина е. Започна внос на кадри у дома, защото нашите избягаха зад граница заради мерките „Отвори-затвори, отвори-затвори“,  ще получиш пари-ама по Коледа, стават чудеса тогава. Пляскахте от балконите заради насилствения домашен затвор, сега излезте и кажете едно голямо „Благодаря!“ на Щаба, който от незнание какво да прави сътвори всичко това. Ако го намерите. Той почива по екзотични дестинации.

 

И очите се отвориха

 Вирусът и малоумните мерки бяха последната капка. Мислещите хора прогледнаха и се появиха на площадите, напук на пандемията. Но не срещу щаба, а срещу пълните чекмеджета, които квинтестираха тоталния разпад на ценностите в най-корумпираната държава в Европа.

И няма връщане назад. Властови медии се надпреварваха да обрисуват „движението на тълпите“ и колко малко хора имало на протестите. А след 17 часа замлъкваха. Защото проговаряше улицата.

Хората поискаха едно-единствено нещо. Край на кражбите, на корупцията, „толкова ли е трудно да живеем нормално“?!

 

В клуба на анонимния страхливец

 Той ще е винаги пълен. Такава е човешката природа. Всякакви жалкари се произнасят войнствено, но с аватара на страхливостта. В профила на собствения автомобил, но не и на собствената съвест.

 

Най-трудното

 То е да бъдеш себе си в свят на шестващ конформизъм. У дома-с властови окраски.

Да следваш мечтите си. Да назоваваш нещата с истинските им имена. Да не служиш на силните, а да подадеш ръка на слабите и угнетените.

Истинската същност на човек се проявява в отношението му към хората, от които той не зависи. Към останалите е ясно.

Бъдете винаги себе си.

Не на страха.

Да на мечтата за нашата Родина.

Ако не-бляновете ще са зад граница-от Запад към Изток. А у дома мечтите-за пълни чекмеджета и подаяния от по 50 лева.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-30 години ви залъгват, че всичко е Рай, а всъщност

-„От всичко се краде“, рече един бивш депутат

-Паметниците останаха единствените герои