Чорба за 30 лева и гарнитура – ритане в главата

30 лева за супа в един от топ курортите ни през зимния сезон. Нищо работа. Дори предизвика статия, в която основно се посочваше „За всеки влак си има пътници“. С други думи, като не ви харесва, не идвайте. Има други, които се наслаждават на нещото, което струва инак в кварталната кръчма между 3 и 5 лева.

В материала се редеше, че и 150 лева да е пържолата, пак ще има кой да си я поръча.

 

Абе, сиреч, не е за цървули.

 

Само за отбрани тъпанари, които са готови да излъскат имиджа на парвенюта.

Такива работи по курортите зимно време. През лятото не е по-различно. Само, че тази година се гответе за токов удар.

Тоест, ако цените на електроенергията не дръпнат шалтера на обектите, то ви чака изненада.

Градските кръчми в страната предлагат салатите на по 14 лева. Колкото бяха и миналото лято по морето, без токовия удар. Сега си представете. Без ракия.

Всички продукти са на нови цени, скокът е с около 30-40 процента, а менюто можело да се променя и на всеки две седмици.

Такива работи.

И сега няма клиенти, пък си помислете после. Сертификати-мертификати, реве бизнесът със забавленията, пък нищо не каза, като му намалиха ДДС-то на хранителните продукти.

Пак скок.

Все нещо не е наред.

 

Някакъв междугалактически заговор срещу родните кръчмари.

 

Ами, тъй ще е.

Хората пък свикнаха да си стоят по домовете. Тестове да правят за едната маса ли? С 14 лева салата, внос от някъде си?

За всеки влак си имало пътници.

Някои ще станат наистина пътници.

Когато нямаше коронавирус, нямаше скъп ток, всичко по родното море бе с цени а ла Монте Карло. Когато ревяха клиенти, че ги таксуват дори за ползване на зарядно за телефон; цените са едни за стол, и други за „барбарон“; тогава никой от бизнеса със салатите с повехнали зеленчуци не вдигаше врява. „Аре мълчете!“, беше обичайният коментар.

Миналото лято нямаше места по заведенията из родното Черноморие. Яко беше, нали?

 

Когато всички хукнаха към Гърция, поука не бе взета.

 

Когато се завърнаха, отново не се вразумиха.

Сега пак протести и прочие. Сякаш на клиентите животът е по-розов.

Българските туристи бяха „шиит“, а хотелиери хвалеха пенсионирани германци, които поръчват бульони и дробят хляб в тях. „Мълчете, да не обидим туристите“, бе рекъл един малоумник (председател на някаква асоциация), когато в хотел дебил изрита в главата камериерка, клекнала да бърше поредните повърни на британци.

 

Ами, ебати туризма

 

Сега стойте да ви ритат вас и си яжте чорбата за 30 лева и не мрънкайте.

Каквото за вас, такова и за клиентите.

Има страшно читави хора от бизнеса, но мрънкачите просто ги пращат в клозета и пускат водата след това.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Ихууу, по кръчмите

-А може и така