На Шипка никой не е мислил за посолства: Истината е за смелите, свободата е в сърцата им

„И днес йощ Балканът, щом буря захваща…“

Днес е празник. На истината.

Ще се изредят речи и експерти. Познати лица. Ще наговорят неща, които сте чували. Ще се опитат и да внесат какви ли не съмнения.

Кръвта обаче говори.

Ще кажат, че интересите били имперски. Ще говорят за сетен път за „проливите и контролът им“.

Но кръвта говори.

С половин уста, нeясно някак си, ще чуете кой и от какво ни е освободил.

Ще има спорове дали това е Празникът или с някоя друга дата да се замени.

И всичко ще приключи.

Но знайте. Че на нито един, пролял кръвта си, не му е било до имперски тактики.

Априлското въстание завършва с реки от човешка мъка. С нея са изписани писмата на руската интелигенция до император Александър Втори да започне тази война.

Мъката, кръвта, свитите сърца раждат свободата.

На Шипка никой не е мислил какво ще рече британският консул или пък френското аташе, как ще мине денят на везира, или пък как ще се чертаят политическите карти в тази част на Европа. Най-древната част на Европа. От тук тръгва западната цивилизация в културно естество. От тук тръгва писмената за Изтока, до Владивосток.

Реките от кръв в жажда за свободата и несправедливостта донесоха освобождението на България. На която друг не пожела да подаде ръка.

Геополитиката няма място в миговете за почит и преклонение.

Истината е за смелите, свободата е в сърцата им.

Алабализмите остават за предателите. За които дори счупването на оковите е въпрос на гледна точка.

„И днес йощ Балканът, щом буря захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща, славата му дивна като някой ек, от урва на урва и от век на век!“

Честит празник!

24smolian.com