Празниците не са плюскане и снимки! Не плът, а душа…

 24smolian.com/Общество

Вощеницата догаря…

Какво ще си пожелаете, за какво ще се помолите?

Една горе. Пламък, към тавана, изрисуван, красив, на черквата.

Една долу, в пясъка. Трудно се забива восък в него. 

Една молитва за бъдещето, една и за отнесените души.

Нито една за тези, които още дишат с телата.

Увиснали ръце. 

Поемане на въздух и нищо.

Страдание като догаряща свещ.

Ще отмине. 

Като поклон преди излизане от храма.

Тежко време, скъпи свещи.

Душата иска, джобът трепери.

Разкол.

Колко даваме и колко искаме?

Тъп въпрос.

Суетата е превзела съзнанието.

Като летни гуми, зимни гуми.

На кого му пука?!

Утре всичко свършва.

И няма връщане.

Падение в свободен полет.

Пост?!

„Не това, което влиза в устата на човек, го омърсява, а това, което излиза от нея“.

Библията. Цитат.

Иде Великден. 

Цената на агнешкото скочила, на яйцата също.

На кого му пука?

Коледа и Великден?!

Не, Рождество и Възкресение.

Подаръци и старци с торби, зайци и яйца, йо-хо-хо.

Не, примирение и вяра.

Празниците не са в плюскането и рекламите.

Важно е какво излиза из устите, а не какво влиза.

Не и снимките.

Не плътта, а душата е важна!