В Къщичката на умрелите партии: Бареков, Местан, а скоро и Слави - с президентския си план

Парламентаризмът боледува, дори пари не помагат за лечението – задава се нов ред

24smolian.com/Политика/Коментари

Преди години един банкер прахоса за партия и медии толкова много пари, ама толкова много, че „България без цензура“ трябваше да стане първа политическа сила, а бивш телевизионен водещ на сутрешен блок – премиер. Не се случи. Теглиха чертата на Бареков в парламента и той днес е незнаещ парите си безработен българин, който се терзае снобски ту на плажа на Слънчака, ту на жълтите павета, а „Цензурата“ – отдавна умряла. А бяха времена преди това, да носи китки и да се съблича в ефир, за да покаже на Борисов как се напомпал в залата. После дойдоха парите, а след тях и провалът…

Толкова много пари бяха осигурени за първите парламентарни избори на партия ДОСТ, че трябваше да постигне 7-8% изборен резултат. Какво се случи? Парите ги няма, ама и партията я няма.

Тук Лютви Местан, там Лютви Местан, няма Лютви Местан. Ни в Анкара, ни в София. Дори най-верните му някога – Бахри Юмер и Хюсеин Хафъзов си уредиха срещи в централата на ДПС и „Сарая“, за да искат прошка.

Има и други политици, които влязоха като аслани в „Къщата на голямата работа в политиката“, но си тръгнаха н.срани. Но двата случая са емблематични за възхода и падението в българската политика.

Третият провал с потенциал на актив-трепач, макар и без финикийски знаци, е декларацията на Слави Трифонов за референдум за президентска република. Не е същото като „само царят може да ни спаси“, но симпатизиращите на идеята за президентска република са толкова много, че ако повярват на шоумена, то „Има такъв народ“ ще изпревари на парламентарните избори на 2 октомври ГЕРБ.

Няма да се случи електоралната лавина като при появата на Симеон Сакскобургготски и неговото НДСВ, а това, което се случи след управлението на „царя-месия“ – НДСВ умря, а Сакскобургготски се оказа в групата на най-мразените политици в България.

Късият живот на партии, електоралната анорексия на други и слабата избирателна активност, предопределиха диагнозата на българския парламентаризъм - тежък рак, с много метастази. Той е изчерпан и дори големите пари не помагат. Лечение от чужбина също. Засега първата нотка за президентска република остава встрани от вниманието. Но в нея има сериозен симфоничен потенциал. Ще бъде неглижирана и оплювана, в което трябва да бъдете сигурни. Най-големите губещи в подобна промяна на системата са именно старите играчи. Защото това ще ги остави встрани от абсолютната власт и всички нейни финансови проявления. Остават депутатите им. Които трябва да излязат от ролята на пионки на партийния лидер и да покажат сериозен потенциал в битката, така любимо наричана „експертност и политики“.