61% изкрещяха: Партиите се скапаха, има нужда от нови идеи, път, хоризонт

24smolian.com/Коментари/Политика

Време е за аритметики и пазарлъци за сглобяване на правителство. Цялото внимание е фокусирано върху двете. Изборите отшумяха, анализите отново са избутани, оставени да прашасват, ненужни за калкулацията на властта. Още в изборната нощ, омръзналите говорилници се опитваха да докарат от девет кладенеца вода, за да приплакнат „ама, то не е много ниска избирателната активност“.

Да бе, само, че ако бе президентски вот, се отиваше на балотаж. Бюлетините не стигнаха дори до 50 на сто, дори не и до 40%. Меракът закова на 39 и нещо.

61 процента от имащите право на глас направиха всичко друго на 2-ри октомври, но не и да отидат до урните. Не видяха себе си, не припознаха своите виждания, демонстрираха отегчение. Те са повод за размисъл във всяка една партийна централа. Но дали когнитивните способности на силите там са достатъчни да си дадат ясната оценка на реалностите. Въпреки, че пророците им из ефира убеждават, че проблемът с „парадигмите“ е единствено у избирателя. Елитарният подход на съждение няма да доведе до нищо хубаво. И то се вижда. Първите станаха втори, вторите първи, с пореден отлив на доверие, завъртайки спираловидно омагьосаното пространство, наречено българска политика. Още пет вота да има един след друг, резултатът ще е що-годе същия. Но с още по-малка активност и много отегчение, което ще постави под съмнение самата легитимност на властта. Негласуването се превърна в яростен вик за промяна, алтернатива. Друг е въпросът, че последното явление не може да се чака, то трябва да се създаде. Но алтернативата се формира от въображение, а то от интелект, съграден след хиляди прочетени и осмислени страници. В противен случай се създават полюсите „Те срещу нас“. И когато имаш едно настръхнало общество, всеки ход може да се окаже погрешен и в крайна сметка, рано или късно, да доведе до превръщането на политическия субект просто в политически труп. Опелото ще е дълго и то вече е започнало.

И в подобна ситуация на първа линия в преговорите „Кабинет на спасението“ се праща човек с кредит на доверие близо до точката на замръзване. Човек, който призова да се „скопява българският лъв“. Позицията за Украйна се превръща във водеща при кандърмите за правителство. Не ситуацията в България, не недоимъка на гражданите, а Украйна и по-точно елементът на спонсориране на един военен конфликт.

Ако партийните централи не осъзнават неприязънта на тези 61% към себе си, то явно не стават за тази работа, с която са се нагърбили.

Защото категорично бе заявено „Не е това начинът, не вярваме, не ставате“.

Когато България пое по пътя на евроатлантизма никой не попита народа какво е неговото мнение. 3 десетилетия по-късно резултатите са съкрушителни. Но посланията на партиите остават същите „Това е най-хубавото, което ни се случи“. И доверието отдавна се скапа. Вече няма нужда от нови партии, необходими са нови идеи и хоризонт за развитие.