Шипка не е за страхливци, а за хората, родени от идеала…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Вятърът пронизва.

Мирише на кръв и на барут.

Смъртта се смее.

Усмивката й се понася навред сред скалите.

Пиршество.

На нямането, на моженето.

Идеали и копнеж са разкъсани изпод плътта.

Този връх не желае хора връз него.

Не понася страхливите.

Не ще да бъде покорен.

Не ще песни, слова, ще удави всичко в кръв. Ще нагоди своето мълчание като опело над труповете и никой няма да се завърне там…

Кой е готов, кой може?

Робите там са миг. Смазани, потъпкани, затрити.

Върхът свири в своята безпощадна песен.

Вятърът не търпи слабите.

Той се носи със смелите.

И пее с тях.

Усмивката му е злобна, той разкъсва.

Но и понася.

Всички тези, които са готови…

„До крак да измрат на тоз славен рът“.

 

***

Когато българинът е пред бездната, в пъкъла, смачкан, унижен, оплют…

Той се отправя към Шипка. Защото този връх „чутовен е“.

Той не е място за страхливци, а за безумците, родени от идеала. Той е кръв, той е трупове, той е… пътят към свободата.

А там сме рамо до рамо с… руснаците!

Да живее България!

Снимка: Радослав Първанов