Човекът, подавал команда „Огън!“ – за ключовете към небето и изворите на Арда…

24smolian.com/Общество

„Военната професия е сложна, защото е динамична и в мига, в който спреш да развиваш способностите си, вече си тръгнал назад. Но тази професия не е само това. Има и романтика и тя е в частите. Никога не мога да забравя очите на хората след успешен пуск и еуфорията, че сме се справили достойно. Убеден съм, че всеки, който е подавал команда „Огън!“, чудесно разбира вълнението ми“.

Това разказва проф.Стойко Стойков, който 11 години е имал честта и задължението да защитава въздушните граници на България. Само преди няколко дни той си взе довиждане с колегите си от Националния военен университет „Васил Левски“, където работи през последните 10 години.

Проф. д.н. Стойко Стойков избрал военната професия, защото мечтаел да държи ключовете на небето…

Какво разказва за другите си страсти-литературата и планината. Преди време съчетал тези две хобита и направил една обиколка на Родопите. „Нали дълго време пазих границите на Родината, исках да се върна там и го направих. Отидох при изворите на Арда и седнах до един граничен камък. Сега ще направя едно отклонение, за да кажа, че много харесвам една книга, която описва живота във въпросното село, което е буквално на края на света. След него път няма. Та, това село се състои от две махали една срещу друга, създадени от двама братя. И авторът казва: „Понякога заставаш пред себе си и се питаш можеш ли да простиш на другите това, което на себе си не можеш“. Исках да преживея думите, затова отидох“, споделя проф. Стойков, който казва, че все още не е готов да се отдаде на спокоен живот и предпочита интересно и динамично ежедневие. „Приемам предизвикателствата и мога да се справям с тях. С едно обаче до ден днешен не успях да се примиря. Не приех никога предизвикателството, че в тази сфера, в която работих, неправдата може да победи правдата“, признава проф. Стойко Стойков.

***

Проф. Стойков завършва Висшето военно-артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен и служи в различни поделения и части на Българската армия. Спечелил конкурс за преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“, там станал доцент и професор и се издигнал до длъжността зам.-началник по научната дейност. Бил е председател на редакционния съвет на сп. „Военен журнал“ и председател на Специализирания научен съвет по военни науки. Има пет монографии, учебници и повече от 200 публикации, някои от които са включени в двете световни научни бази данни - Scopus и Web of science.

През 2014 г. кандидатствал за място в Националния военен университет и станал преподавател. „В началото преподавах на курсантите и водих лекции в моето основно научно направление „Национална сигурност“. „Успях да защитя дисертация и да стана доктор на науките. След това започнах да съчетавам преподавателската дейност с работа в институт „Научноизследователска и иновационна дейност“, до последно като председател на секция „Научно-изследователска дейност“. Важен ми е този период, защото тук успях да сбъдна още една своя мечта. Категоричен съм, че всеки уважаващ себе си университет, трябва да има научно списание и ние направихме такова – списание „Сигурност и отбрана“. Сформирахме екип, който ще продължи да работи“, казва проф. Стойков.

Съхраняването на достойнството във военно-образователната система, е била най-сериозната кауза, на която проф. Стойко Стойков се е посветил през последните 10 години в Националния военен университет. Той признава, че е станал свидетел на поредица промени, някои от които не са били в полза на военното образование. „Затова моята цел беше тази система да бъде пример за достойна система, в която има смисъл да си знаещ и способен. Още докато бях заместник-началник във Военна академия започнах създаването на т.нар. „горещ резерв“ във военно-образователната система. Идеята ми беше във всяко едно от професионално направление да има резерв от академичен потенциал, който да бъде развиван. Голямата ми цел беше формирането на лоби. Защото в армията можеш да командваш, но в науката това не е възможно. Създадохме лоби и екипите успешно работят с всички останали елементи от образователната система, която е доста диференцирана. Заради тази диференциация често ми се е случвало да се чувствам свой сред чужди и чужд сред своите. Заради това се опитахме да консолидираме, да съберем силата и преимуществата на тази система и да отговаряме достойно на всички предизвикателства пред образованието“, казва проф. Стойков.