Лирика в кръчмите, оцеляването цял епос: Драма в битието и "Псуем те животеее…!”

Дръжте се, последен напън преди да цъфнат…

Оптимистичният призив като към Шипченското опълчение най-вероятно трябваше да свърши с разцъфтяването на кокичета и минзухари, демек дългоочакваната пролет, ама по нашенски може да окончае с цъфтежа на налъмите. Оптимизмът на заклетите песимисти този път ни изневери. Знаем си, че винаги може и по-зле, ама нещо зимата ни изненада тази година. Не вързаха дикиш и смешките на онзи гологлавия метеоролог на една от националните телевизии. Така де, шегувка се пичагата в студиото, но като го изкараха навън за блиц-прогноза „от мястото на събитието" и му се смръзна сатирата.

Изнежихме ли се нещо последното десетилетие, а? Навикнахме на чудни зими последната декада от битието. 10-15 над нулата декември, малко бахър януари, а след месец някой и друг махмурлия отваря сезона с по тениска сабалян. Артисваха и дърва за другата зима. Общо взето бичихме цяла година неуморно, за да пощракаме с пръсти зимъска, пестейки от ток и наддавайки кила от мръвки и вина. Това за глобалното затопляне не било виц или площадно премеждие на объркани в своята сексуалност протестиращи. Ще се замисляме тепърва. Преди това обаче, в тефтера с отметките и бъдещи занятия графата „Какво трябва да свърша за следващата зима" ще набъбне. Не толкова със задачите, най с цифрите. Калкулациите ще добият утежняващи бюджета измерения. Дългоочакваният момент за доставчици и собственици на пунктове за дърва и въглища, които отсега потриват доволно ръце. Успяха да ни издумкат в цените в края на сезона (де да е края де!), а за следващия ще бележат рекордни продажби. Нашенецът се подава най-лесно на дресировка, бетер кучето на Павлов, след болезнено акцентуване на определени детайли в живота му като: къркорене на стомах или премръзнали крака. Тоест, догодина зимнината ще е в пъти повече, тоже твърдото гориво за огрев. Прогнозата за засилено търсене на дърва и кюмюр през лятото и есента икономически ще обуслови тяхното поскъпване в главите на тарикатите още отсега.

Инак складове и бази са празни, тук-таме се намира по някое дърво, то пък доволно мокро. Последната доставка на донбаски въглища в Кърджали пък се оказа с некачествено „топло". 15-те тона въглища, които бяха доставени преди дни, горят, но не топлят. Тъжна констатация на случилите късметлии да презаредят изстиналите печки и камини. Два часа бяха достатъчни през уикенда всички 375 чувала от по 40 килограма да бъдат изкупени, но с 25 на сто увеличение в цената.

Имали сте бол пари-дали сте, както е казал героят на родния тарикатлък-Ганьо. Други подходиха кризисно.

 

„Грабвайте дивана!", някой се изкряска.

 

Започна здрава сеч по мазета, тавани и гаражи на вехта мебелировка, кътана за алъш-вериш с мургавите каруцари. Брадвата кълца стари дограми, останали от ремонт в панелката през „добрите години". Разбиване на дървени скринове тип „баба га бе булка", опряхме и до строителството. Всяко зло за добро, дето се вика. Браншът е в колапс, обекти стоят зарязани наполовина-призрачна обител. Да, ама колко материал има там! Нощни операции примък-измък, по талпа, две. Сори, ама студът е по-страшен от пандиза. Толкова е плашещ, че двама премръзнали пробваха онзи ден удар посред бял ден. Девинчани решават да презаредят дърва от вила в близко село. Спират с колата до навеса пред имота и започват да товарят. Комшия ги зърва и върти „шайба" на ченгетата. Около обед аверите откриват топлото-в ареста, но едва за 24 часа. За няколко дървета-толкова.

Родопчани са в паника, тъй като синоптичните прогнози са неблагоприятни и се очакват нови обилни снеговалежи в края на месеца. Предприемчиви гении на планината, събрали повече дърва през лятото, предлагат минимални количества от порядъка на 2-3 кубика дърва на цени от 50-60 лв., за да избият вложените пари за добив през лятото.

Гледаме да въртим далавера с всичко, без да виждаме къде е проблемът и да го изкореним.

 

За сноп дърва в пандиза, за цяла гора-по островите.

 

Ама мозъкът е програмиран да калкулира, не да протестира. Затова арестът огрява премръзнали, не отявлени боклуци.

Като стана реч за недоволство. Таксиметрови водачи в Родопите щели да вдигат бунт заради непочистените улици. Отказвали поръчки-мъка да се доберат до уличките по адреси. Заканили се да блокират и неблокираните от сняг асфалтови сокаци. Да бе, да. Минаха тези времена. Сега на „код стрела" (или както там са го модернизирали) не се събират в помощ на колега, та за пустите снежинки ли? Надъхването е важно, не толкова действията… 

Заради тежката зима в Родопите парите, отпускани от държавата за поддържане на републиканските пътища, свършват много бързо. Констатация от общините.
Не, не сме се изнежили. Просто подценихме дъното. Не бяхме го стигнали още. Оказа се по-дълбоко. Обладан от лирическата фикция на Смирненски, подпийнал чичо държеше реч в една квартална кръчма. Говореше за лъскавата облицовка на гротеската, наречена буржоазия-там, горе, на върха на стълбата. Твърдо бе на мнение, че истинският живот е долу, дори преди първото стъпало. „Трябва да достигнеш дъното, за да видиш и прозреш истината, тогава нищо не ще те спре-здраво си стъпил на земята", думаше. Брей! От толкова ходене по нея, затънахме в калта. Но нали и произведението бе посветено на всички, които ще рекат: „Това не се отнася до мене!".

Лириката ни тресе по кръчмите, оцеляването ни е цял епос, а животът-драма след драма.

Карай, не сме се изнежили! Ама и тази година хитът ще да „Псуем те животеее…". Като стигнем истинското дъно, тогава може и да тръгнем нагоре, в търсене на мъст или пък друго, знае ли се.

Жельо МИХОВ