Един призрак броди из България и… търси пътя навън

- Отивам да работя. Една приятелка ми каза, че има място за мен - казва жена на около шестдесет и кусур години, пътуваща зад граница. Стои на маса в ресторанта на ферибот с дестинация Игуменица-Бари. Свечерява се. Само допреди минути тя се е настанила, по указания на шофьора, заедно с останалите трима спътници. Пътуват с микробус от България. Водачът им каза, че ако искат могат да си наемат каюта. Не искаха. Не ги кандърдисва повече. Плати си 30-те евро за своята, и седна в далечния край на ресторанта на палуба 2, с други шофьори. Разляха ракията и се разприказваха.

- Ще гледам възрастна двойка.-продължи жената към останалите.

Едно време с мъжа ми сме ходили на екскурзия до Югославия. Това е второто ми излизане извън страната. Времената са други. В България съм пенсионерка отскоро. Имам студентка и нямаше как, трябва да й помагам. Мъжът ми се запритеснил за мен. Истината е че аз също много се страхувам. Знам само около 30-40 думички на техния език. Отивам в чужд дом и… Да става каквото ще, имам студентка.

На масата е и момче на 17 години. Пътува с разрешение от родител. Пътува към баща си. Ще прекара лятото работейки при него-в цеха, в който е той от няколко години. Друга жена разчупи баница. Тя отива при щерка си. Подкани ги да опитат. Работила в България в пекарна. За месец ще гостува на дъщеря си и бъдещия зет, приготвила и за тях.

Стъмва се все повече, а под краката им трепери. Фериботът потегля бавно. Чува се сирената, а светлините на брега губят правилните си ореоли. Умълчават се. След петнадесетина часа ще продължат с микробуса по суша-всеки към своята съдба. Плетеницата, която обвързва по невидим начин стотици хиляди нашенци.

 

Микробусите, които карат родопчаните към… по-доброто заплащане! Четете Темата на броя – в печатното издание на „Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
Почивка в Дубровник с чартърен полет на 11.10, 4 дни – от 225€