Паролата „15 септември” - край на скуката, старт на купона!

Бира в голямото междучасие, цигара в тоалетната, гледане на клипчета от мобилния телефон и ваканция през месец. Едва ли някога нашите родители са си представяли, че нещо подобно може да се случи в родното училище, но уви, това е реалността в съвременното даскало. От няколко години първият звънец е просто парола за края на лятната скука и началото на бурните купони. Колкото и да крием и да не ни се иска, днешното училище не е онзи храм на науката и възпитанието, какъвто беше преди 15 години. В момента децата са други-голяма част от тях са непокорни, незнаещи какво искат, безотговорни за бъдещето си. Проблемът с родното образование е трупан с години и е комплексен. Неслучайно младежи все още назовават училището си „даскало", а учителите си "даскали", т.е моделът е стар, а учениците са „нови". По време на учебен процес те не искат да слушат урока или пък да научат нещо, защото нещата са ясни –„шуробаджанащината" е пътят към успеха за младите. Те не си правят труда да са образовани и умни, да градят кариера, да развиват бизнес, защото за тях това се постига не на чиновете, гледайки учителката с уважение, а на друго място, с други хора. Неслучайно се е изпарил интересът на младите към ученето. Като че ли отдавна българското училище „робува"на старите нрави и времена. Интересът към училище не трябва да се събужда само от заплахата от спиране на детските. Българското школо трябва да влезе в крак с новото време. Съвременното училище трябва да отговаря на разбирането на съвременнитте младежи-да кореспондира с техните очаквания, да развива техните дарби, възможности и да ги подготви добре за живота извън класната стая. Всяка година в Родопите се наблюдава намаляване на учениците, което се дължи не само на демографския срив, а и на ограничените професии в местните гимназии. Не е нормално в център, където процъфтява дърводобив и рудодобив, да не преобладават паралелки, предлагащи професии за двата сектора…

Тази година училищният звънец ще бие и за около 100 неграмотни роми, които записаха първи клас в Смолян. Те са на възраст от 21 до 50 г. и се обучават по проект за 6 месеца като учат по 5 часа на ден в две смолянски училища. За половин година ромите трябва да усвоят материала, който децата учат от 1-ви до 4 клас. За един учебен ден на първокласниците се плащат по 4 лв., осигурени по програмата. Всички роми са без образование, като целта е да получат поне начално. В края на годината те ще държат изпит за придобиване на начално образование. Догодина пък завършилите ще могат да се явят на курс и за основно.

Елена ХАДЖИЕВА