Истинският националист не живее в България?! Как 10 евро на час спасяват правителства

Жельо МИХОВ

 

Българският националист не слуша Вагнер, а Панчо Владигеров. Българският националист не чете „Моята борба", а „Записки по българските въстания". Българският… и така до около 15 точки. Поставени в една мила картичка, раздавана за 3-ти март, те трябваше да отличат поведенческите модели на „правоверните" родолюбци от разни други току нароени и избуяли от ефира на кабеларките политически формации. Към нея имаше и прикачена мартеничка. Съчетаваха се двата празника. Бе красива, дори пряко политическия си мотив. И правилна, за разбралите същността й. Раздаваха я преди години от една организация в по-големите градове на страната. Вероятно малцина вече помнят, ако и някой запазен екземпляр да служи за отбелязалка в книга от домашната библиотека. Отлежава, докато не настъпи отново момента, когато идеите трябва да послужат за кратък политически очерк на определени личности, засилили се към учебниците по история. За съжаление няма закон за защита на българския патриотизъм.

 

Идеите в тази държава са най-насилваните хубосници от всякакви видове и подвидове крякачи.

 

Дори и в най-невинното им погалване отеква плющенето като развят байряк на митинг при минус 10 градуса. Пардон, при такива температури всяка една полит докрина е обречена на провал. Освен ако в студа ведно с гладните псета не завият и гладните маси. В България обаче от глад не е загинал никой и поради това вой няма. От алкохол що народ си отиде, ама от празен стомах-съотношението е направо покъртително. Чисто родна, съвременна апория дошла от най-бедното общество с най-мизерното заплащане. Луканка може и да няма, ракия има. „Без ракия и казанье, народът ще въстане", както гласи народното творчество на вечната и истинска опозиция-тази със спрей в ръце на улицата или на форумните анонимци в нета. Вече и митинги се вдигат там. Като се напънат и за броени часове се събира цяла армия. Ама как е хубаво да развееш байряка на подаден крайчец чуждо кредо, да разчупиш пръсти из клавишите и сътвориш манифеста на революцията, плювките по противника и… хакнеш три ракии, наместо да мръзнеш по площади! Форумите се превърнаха в Армагедон-последното съревнование на изчезващия народ и превръщането му в пасмина с размити понятия относно добро, зло, любов, омраза, че дори и вредите от употребата на алкохол и наркотици сред подрастващите. Останалото поне малко свидетелство за читаво обществено поведение и гражданско общество. „Извинявам се на цялата България. Аз искам да уча за Василь Левски", бе казал циганин, щракнал се за спомен с няколко авери в голямото междучасие. Двама от тях бяха мургави съмахленци, а останалите-Апостола, цар Симеон Велики и княз Борис-Михаил. Прегърнали се с тях в различни пози с открито сексуален подтекст. Снимката предизвика всенародно въстание в нета и виртуална погнуса във форумите. За известност се били изпъчили пред обектива, коментира случая местен образователен шеф. Смекчава им вината, че останат ли без тия тримцата мургавелци-отиде по дяволите една торба пари в съответното училище.

 

Икономическите реалности определят размера на вината.

 

Уви, важи и за властващите идеали. Последните, след периодично интимничене с различни полит субекти, придобиват сериозен размах едва когато се подемат от форумните анонимци, онези с питието и студовата алергия. Останалите просто ги няма.

Броят на напусналите България е два пъти по-голям от броя на заселващите се в страната, сочат изводите от демографските наблюдения през миналата година. През 2050 година българите ще са не повече от 5 милиона, а през 2134-та ще е изчезнал и последният българин. Нацията се топи със застрашителни темпове. Отрицателен естествен прираст, масова емиграция и… шибани избори на всеки четири години. И докато обещанията се менят от вот на вот, то цели региони ще обезлюдяват със същата скорост. Остават само картичките с красиви послания за политически цели.

Истинският националист не слуша Вагнер, не чете „Моята борба", истинският националист може и да не живее в България. Той пази страната си от гражданска война с месечни траншове към близки и роднини. Родопска чистачка на Запад взема 10 евро на час. Колко ли правителства е спасила досега? Това най-вероятно е отговора на съвременната апория в най-трудно разбираемото общество в тази част на Стария свят. Родолюбието започва в семейството, то проличава не в големите речи, а в деянията на малкия човек.

 

 

 

Емигрантите влагат в цехове, пехливански борби и народни песни

 

Христо зарязал Испания, за да стане кмет на Жълтуша

 

 Ардинско грейва с парите на гурбетчиите. Завърнали се наши емигранти масово влагат спестяванията си в родния край. И вече са най-сериозният инвеститор. Един от тях е закупил терена на стария турски конак, строен през XIX век. Намерението на новия собственик, 31-годишния Халит Коджасеид, е да построи жилищна кооперация на мястото на първата административна постройка в някогашната ардинска околия. Мъжът, работил повече от 10 г. в Холандия, избрал да вложи спестените си пари именно в родното Ардино, пише „Стандарт".

"Това е родният ми край, тук са корените ми", казва Халит Коджасеид. Той не само инвестира в Родопите, но и дава работа на десетина строителни работници. Местните хора коментират, че Ардино буквално оживява след завръщането на гурбетчиите, някои от които си идват, притиснати и от кризата. И се събужда надеждата им, че животът в тази част на планината няма да замре.

Метин Мурад е другият нашенец, който влага средства в Източните Родопи. Той е родом от село Горно Прахово.

Сега е бизнесмен в белгийския Антверпен

В началото на демокрацията заминава за Западна Европа. В първите години се захваща с каквото намери. Било трудно, понякога работил и по 12-14 ч. Изкарвал си прехраната, плащал за жилище, даже започнал по малко да спестява и да праща на близките. След време нещата потръгнали и от 2001-а основно се занимава с ресторантьорство.

"Всеки път, като си идва през лятото, помага с каквото може. Редовно предоставя помощи на социално слаби свои съседи, но най-често спонсорира нашите селищни празници", хвали се кметът Ибрям Мурад. През август 2011-а, благодарение на Метин, успели да организират голям концерт на певеца Орхан Мурад и традиционните за този край борби. Гост на атрактивните пехливански схватки бил и проф. д-р Али Еминов, учен антрополог от САЩ, с корени от съседното село Русалско. Метин Мурад първоначално искал да инвестира в строителство на жилища в родния си край, но после вложил парите в изграждането на бензиностанция. "Сега, ако пътувате от Кърджали за Ардино и спрете в  Кобиляне, да знаете, че бензиностанцията в селото той я построи", обяснява кметът.

Гурбетчиите влагат и в Жълтуша - едно от големите села в Ардинско. Жителите му наброяват над 1300 души. Казват, че

почти от всяка фамилия има хора в чужбина

Най-много са в Испания. От десетина години близо 40 семейства живеят и работят в кралството. Една част са във Валенсия и се занимават основно със строителство, други са в района на Саламанка и са заети в животновъдството. През това време някои жълтушенци се позамогнали и успели даже да си купят къщи на кредит. "Но стана все по-трудно да намериш работа там, особено през последните 1-2 г., и някои почнаха да се връщат", споделя настоящият кмет Христо Кехайов, върнал се окончателно преди година. Христо също изкарал почти две петилетки на Иберийския полуостров. Дошъл си в България преди последните кметски избори, предложили му да се кандидатира за поста и решил да опита. "Взеха, че ме избраха, та сега съм кмет", усмихва се младият мъж. Освен със селските дела днес той усилено работи по издаването на първи албум на мъжка певческа група, емблема на селото, защото жълтушенци са прочути не само с пъстрите халища и козяци, които се изработвали някога, но и с песните.

"Познават ни от Рожен до Копривщица. Събрали сме много награди от фестивали и събори. Не минава празник в Жълтуша без нас", казва  кметът, който също пее. Затова решил да вложи  част от спестените от гурбета в Испания пари за издаване на албум с родопските песни от Жълтуша. "Някои строят къщи, други отварят цехчета, аз реших да инвестирам в нематериално наследство, нашата мъжка група си е едно живо съкровище", пали се родопчанинът. И обяснява, че сигурно е

единственият кмет у нас – продуцент на музика

Където и да пътуват родопчани, отново се връщат в планината, категоричен е и Цветан Бояджиев. Преди 2 г. жълтушенецът също се връща от Испания и влага 10-15 000 лв. в малко цехче за алуминиена дограма. Доволен е, че е подхванал малък бизнес и че дава работа на няколко души в родното си село.

 

На снимката:

Кметът Христо (с калпака) ще издава албум на групата от Жълтуша. Снимка: Стандарт