За лев не работи, без далавера не стой!

Сеем джибри и чакаме поредния край:

Тихата ферментация на „шибания" народ

 

Жельо МИХОВ

 

Оракулът от Шамбала. Така бил известен лама от Тибет. Тоест-духовен учител що-годе от покрива на света. От високо нещата винаги изглеждат другояче. Взорът на оракула попаднал в една линия с дешифрираните послания на маите и ламата предупредил, че Апокалипсисът иде току на 21 декември тази година. По думите му, на тази дата планетите ще се подредят в една линия и Слънчевата система ще навлезе в нулева галактическа зона. Възможно е в този период 10 на сто от човечеството да загине. Нулевата зона е пространство, където не могат да се разпространяват никакви енергии. Ще настъпи пълна тъмнина и тишина, ще бъдат изключени електричеството и природният газ. В тъмнината ще има избухвания от светлина, а също игра на светлини и сенки. Понякога на хората ще им се струва, че наоколо бродят фигури, като че ли мъртъвците са излезли от гробовете си. Земята ще се тресе, но леко, и все пак ще има рухнали сгради, рисува картината след няма и месец тибетският ясновидец. Животните ще усетят по-рано от хората прииждането на космическата тъмнина и ще се заровят в дупките си, а хората ще бъдат изненадани от промяната, много от тях ще полудеят...
От сега са тръгнали да откачат, но тепърва какво има да става! Ще наближи повече датата и ще започнат истериите. Ламата давал и съвети за оцеляване-стягаш багажа, вземаш пари и ценности и дим да те няма, барабар със семейстото. Далеч от градовете, някъде сред природата, докато катаклизмите не отшумят. Та, ето защо Дянков още изчаква с коледните бонуси за пенсионерите. Да види кой ще оцелее, по-точно колко ще дочакат „новото начало". Оракулът счел за нужно да уведоми за предстоящите събития и НАСА. „Хрантутниците" на Буш-джуниър останаха без парите за „марсианската програма", заради икономическите мерки на Обама, та сега и това.

Що ли, напълно по нашенски, това напомня на едни родни титани от Института по консервна промишленост в Пловдив. Същите обявиха преди време, че българите не знаят как да си приготвят зимнина в домашни условия! Не знаят! По мащабност и двете теории са апокалиптични, хеле втората граничи със светотатство. Все пак говорим за нашенци. За шибания народ, както един вече бивш министър го нарече. Компотите настрана, ама каква суматоха настана пък тогава?

 

Излезе, че от двадесетгодишната шибня ни един ошибан нямало.

 

Потъват милиарди от хазната, още смърдят стари приватизационни сделки, заменки, комисионни, всякакви действия на здраво народно „ошибване", което за толкова години не обиди никого, но в един момент когато го каза министър… Един път широкото кръчмарско разбиране на всеки средностатистически посетител на българско заведение достигна хоризонтите на политическата прозорливост и настана цупене, та чак-шибана работа. Който не обича да го шибат-стяга багажа и към летището. А „обидените"-отиват и плащат ток, вода, парно, данъци, осигуровки, телефони, да гласуват… и продължават мазохистично да смятат, че не са ошибани.

Нашенецът е злият гений на оцеляването. Той пренарежда планетите почти през ден защото за него апокалипсисът и катаклизмите настъпват ежедневно. И без прокоби на изчезнали цивилизации и видения на високопланински духовници, той вече е видял доста различни вариации на края. И пак се е промъкнал, за да види още. За нашенеца по-разумно е до 21 декември да е подредил в мазата легионите с туршия, зелето да е втасало в бидона на терасата, рибицата почти да е готова и добре овята на джама… Все процедури, които да предизвикат възклицание у комшията с „така и 100 години се живее!". Пък ако не дай Боже нещо стане, нашенецът винаги е готов да извади максимума и от най-шибаната ситуация.

 

В случай на катаклизъм, винаги компотите могат да се отворят и претворят в ракия за около 24 часа.

 

 Половината за продан, другата за: „Наздраве, мамка му, не остана време и за още една далаверка!". Това е най-големият ни душевен катаклизъм. С него достигнахме дъното, с него ще преодолеем и дъното.

На 21 декември идвал краят! Кой точно, какъв калибър, и коя година? Имаме туршия, имаме ракия, волско търпение, доволни сме от собственото си мълчаливо недоволство. Катаклизмът „преход" ни смаза, унищожи всякакви съпротивителни сили, които в момента властват в Европа. Ние не протестираме, ние сме доволни и от нищото, което имаме, дори и от малката ни далаверка, благодарение единствено на която показваме признаци на съществуване. Как казваме тук? Берекет версин. Както за намерени 10 стотинки на земята, така и за открадната чистачка. Егаси!

 

 

Нашенецът е злият гений на оцеляването:

 

За лев не работи, без далавера не стой!

 

Измамата* бе познат на кварталното съсловие като „7-дневния бохем". Изчезваше за месеци и когато се върнеше бе най-големият баровец за около седмица. После почваше да муфти цигари и се плюнчи часове на сутрешното кафе. В тийнейджърските си години беше спортист, можеше с еднаква лекота да стане добър футболист, лекоатлет или боксьор, но бързо избърса потта от челото.

Единственият литературен белег от детството му бе „Златният телец". Разказваше, че му харесало заради припокриването със зодията, но се оказа друго. Беше си вменил по остоповски в манталитета, че кражбата е за простаците. Много по-интелигентно е да накараш човек сам да ти преотстъпи безвъзвратното право за ползване на определени ценни вещи. Измамата си намери спътница в живота със същите светоусещания. Работата за тях бе разтегливо понятие. Толкова разтегливо, че винаги се намираше кой да плаща за „свършеното" зад граница.

Двамата си бяха заплюли Германия, но не само. Тактиката им изискваше време и упоритост, но затова пък винаги на помощ идеха отбрани пасажи от майсторите Илф и Петров.

Мадамата бе примамката. Тя предлагаше услугите си за детегледачка, чистачка и т.н. на някое семейство. Чарът и младостта й винаги бяха в плюс, затова и не бе трудно. Два месеца бяха напълно достатъчни тя да влезе под кожата на цялата фамилия, а също и да запознае „нашия" с тях. Измамата го играеше автомонтьор на свободна практика. „Увлечението" към професията постоянно го тласкаше да се интересува за състоянието на семейните автомобили. Отстраняваше дребни проблеми, разбира се без пари и така печелеше доверието на собственика им. От дума на дума Измамата пускаше отровните пипала на съмнението, че вече е необходимо ново возило. Естествено той не се свенеше отново да е от полза на семейния бюджет и следваше предложението: „Ти, знаеш ли, че в България на подобна кола може да се вземе тройно и четворно от цената тук? Хората умират за немски автомобили и пазар ще й се намери. Имам и необходимите познати с автопаркове, бързо става работата. Нека да отскочим с жената, хем ще използваме полагаемата й се почивка, хем шитваме автомобила. Като се върнем ти връчвам парите, ти добавяш и вземаш чисто нов. Само ни поемаш пътните и платения отпуск на жената…".

Разбира се, германецът дава необходимото пълномощно на Измамата и нашият Остап Бендер „избухва" в България. Бум, още една жертва е паднала заради житейската концепция на нашенеца.

Не винаги обаче планът сколасва. Имало е и трудни периоди, в които нежната половинка на Измамата е трябвало да стиска зъби по време на страстното убеждаване на поредната балама. А кой казва, че парите се вадят лесно?!

 

*Името и прякорът на лицето са умишлено сменени

 

 

Махленска далавера:

Е, така се подбиваха педалите!

 

„50 кинта на ден не ме устройват, когато няма странична далавера…"*

 

- Слушайте сега внимателно. Връщате ми колелото, защото ще ви накарам да пикаете кръв, ясно ли е?!

Двамата келеши гледат тъпо и вероятно проклинат мига, в който са се навили да свият велосипеда. Малко по-късно същата вечер той беше на мястото си-шестият етаж на блок №…

Кварталните битовизми не са по-различни от случващото се в цялата държава, но в умален мащаб. Всички се познават, но по никакъв начин това не им пречи на взаимното прецакване с единствената цел-парите за бира и цигари да дойдат „от въздуха".

Ром забелязал находка на етажна площадка в панелка, качвайки нов хладилник. Много добре познавал собственика, но това не накърнявало по никакъв начин принципите му. За хамалогията магазин-7 етажа-бяла техника и пот получил 10 лева.

Надвечер, всмуквайки тревица в компанията на двете хлапета, им пуснал „офертата". „Не сте дали и стотинка, а пафкате наготово, я да свършите една работа", им казал. Последвали обяснения за колелото и маломерната бригада се отправила на мисия. На другия ден „босът" разполагал с „бегач", за който трябвало да търси пазар. Разбира се упражнението да се продава надалеч не кореспондирало с мързела на „бизнесмена". Поради тази причина той влиза в кварталния хранителен магазин и предлага стоката за 20 кинта. Момчетата там и друг път са приемали вещи на закъсали, но познали превозното средство на комшията. Отказът хвърлил в размисъл далавераджията, но не за дълго. Отпивайки от бирата си отвън и хвърлящ умоляващи погледи към палещото слънце, клиент се намерил. Негов съсед отброил 15 лева.

Една „шайба" от страна на магазинерите насочила собственика към реалния обект на омразата му.

Изпълнителите на поръчката получиха по един шамар от прецакания купувач. Върнаха колелото, а „мозъкът на операцията" възстанови кинтите от сделката.

Резюме: Босът извади точно 0 лева, купувачът взе 0 стока, собственикът застана на изходна позиция, крадци получиха шамари и 3 дръпвания трева.

Цялата фатка-уж далавера за 15 кинта.

 

 

*Мисъл, родена на трета бира, изговорена от омазан с латекс анонимен