Мастика бол, токът е кът! Зъзнещи ученици, цената им - две кутии „Боро”!?

1995 година.

„Приятел ме помоли да му помогна в „решението на едно уравнение". Някакъв му правил проблем в общежитието, в което живееше. Нещо из коридорите му подхвърлял някакви селянизми. Притеснявал го.

Бяхме в един клас от година. Реших да му помогна. Освен нас, съучениците, той нямаше близки в града.

Беше в ранния следобед. Отидохме до общежитието. На пазача казахме, че ще учим заедно. Качихме се на неговия етаж. В коридора видяхме дразнителя. Беше един дълъг такъв. С лек скок му забих един в муцуната. Той се сви. Изпънах му и коляно в корема и го свлякох. Втори шут в главата реши мача. Казах му да не се еб..ва с моя човек и си тръгнах.

Не ме интересуваше какъв бе проблемът, просто помогнах на съученик. Той пък ми удряше рамо в уроците. По-мизерна стая не бях виждал. Това общежитие бе кошмар".

 

С. Р.

2012 година*

 

„Не те оставят на мира, когато не платиш. Всеки ден, където те срещнат, си искат „дарението". Плащаме по 27 лева на месец такса за общежитие. Дава се на 1-во число, а след 15-то започват да напомнят, че приближава следващата дата за плащане. А, даренията? Възпитателите си имат списъци кой е дал и кой не. Става въпрос за 10 лева на година. С тях си „купуваш" право на ползване на компютърната зала и тази с телевизора. Според тях това е дарение. А, уж всичко влиза в цената, която плащат родителите, като определена такса. Мрънкат, че няма пари за нищо, а в края на всяка година възпитателите си организират екскурзийки из страната. Дали не плащаме такса „ваканция" именно за тях чрез тези дарения?".

Това се чудят обитатели на кърджалийските ученически общежития. Някои от тях тепърва са започнали самостоятелния си живот далеч от семействата, други вече имат няколкогодишен опит. Едните помагат на другите. Всички обаче плащат еднакво. Родителите им са далеч и едно от най-тежките неща, които могат да чуят за децата си по телефона е: „Детето ви не спазва правилата, дължи пари и не желае да ги даде". А такива неща те чуват често. Тогава дори и най-затрудненото семейство намира, за да се разплати. Дори и „дарението". Ученикът обаче няма право да ползва контактите след 22 часа. В тях просто няма ток. Той е с режим.

„От 8 до 12 часа сутрин има ток в контактите. Между 12 и 16 няма. После се пуска до 10 вечерта. Във всяко общежитие режимът е различен, но го има. Забранява ни се да пускаме печки в стаите. Парното работи едва. Изолацията е отвратителна. Миналата зима брахме толкова студ, че не е истина.

 

Вечер имаме само светлина, не и топлина.

 

Гърмяла инсталацията. А да умираме от студ ли? Така трябва явно. Възпитателите влизат в стаите и видят ли пусната печка я вземат. Връщат я когато се прибираме на село. За какво ни е там? Казвали сме на родителите си. Те обаче не знаят за какво става въпрос и ни отговарят: „Ще слушате и правите каквото ви казват". След подобен разговор, вземаме по още едно одеяло, за да ни е топло, връщайки се обратно към общежитието. Защо трябва да живеем сякаш сме затворници, на които токът се спира вечер? В същото време в стаите на възпитателите горят по две печки. Ние зъзнем, те се топлят. Молили сме ги да ни пуснат тока в най-студените дни миналата година. Отказваха. Търсят си само даренията и таксите", разказват ученици, живеещи в общежитията.

По думите им, заплатено е и всяко едно произшествие. Но на доста по-висока от реалната цена. Счупени едни и същи лампиони е трябвало да бъдат овъзмездени с различни суми. „Маса, която видях на пазара за 14 лева, трябваше да заплатя за 54. Толкова ми поискаха, защото счупих прастарата в стаята", даде за пример потърпевш от ценоразписа. По думите му голяма част от мебелировката е на преклонна възраст и счупванията са неминуеми. Въпреки плащането обаче, „ново" не идва.

„Защо трябва да сме на режим? Защо трябва да ни е студено? Реша да сготвя и тъкмо да стане яденето, трак-токът спре.

 

Казват, че парното топли достатъчно, а те самите са постоянно пред печките.

 

Гонят ни по коридорите с „Давайте парите, че шефката не е доволна?", а ние какво да кажем? Така е от години.

Веднъж се прибрах пиян от рожден ден. Беше към 10-11 часа вечерта. Звъннах на вратата на общежитието. Отвори ми възпитателят К. Гледа ме и ми вика: „К`во се прибираш така, бе? Аз съм изпил 5 мастики и нищо ми няма, к`во ми залиташ?".

Всяка вечер тоя дъни алкохол. Някой може и да отнесе шамарите ако възпитател го хване в нарушение. Например: отишъл е в друга стая след определеното време, вдига гюрултия, купони. То пък едни купони! Музика се слуша само от телефоните, защото в контактите няма ток. Забавлението е навън. Като се закелешат пък възпитателите после не ни пускат обратно.

 

Имало е случаи да спим на пейките.

 

Звъним на вратите, а се правят, че не ни чуват. И така ни оставят навън до сутринта или пък по няколко часа.

Явно е било така и преди нас. Така и ще бъде след нас. Едните тръгват, другите тепърва идват и всички дават, това което им се поиска защото смятат, че това е правилно. Кое от всичко обаче?", питат учениците. Въпросите задават смело, но не и на място. Родителите им мълчат, карайки ги да изпълняват правилата. 

Контактите са с режим. Режимът ги учи да оцеляват в най-тежките зимни дни. Той калява волята и характера. Той ги учи, че дарението е съществена част от оцеляването.

 

Този у когото е шалтера, той е силният, той получава и дарението.

 

Тук не става въпрос за шибаните десет лева, които означават 10 хляба или две кутии „Боро". Става въпрос, че всяко едно удоволствие се плаща допълнително. Дори и да не е чак толкова голямо удоволствие. Дори и когато става въпрос за деца. Те пък вече са изучени. Доказват го постъпките им всеки ден в обществото. Не се учудвайте. Учат ги тарикатите, жадуващи десетте левчета на пъпчасалите ученици. Школовката на живота…

Жельо МИХОВ

 

И още по темата за общежитията:

 

200 лева сега пестят хиляди после

Общежитието - мизерия, свобода, „дамаджаната" с удоволствия

 

Мизерията ражда изродени лихвари

 

Делегираният бюджет позволява само освежаване

Без ремонт от 40 години!

 

50 години Родопски пансион

 

„Дай телефона си и бягай, че ще стане страшно…"

 

Странни неща се случваха на етажа на загиналото момче

 

Тихият „фронт" на разбирателството с:

Ей, помак скапан!

 

Четете в новия брой на „Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
Топ оферта за Нова година в Хургада, Египет! 7 дни, с чартър