Сори, Рожен! От ягоди се печели повече от астрономия!? Патриотизмът замина на Запад, храни родолюбци тук

Елена Хаджиева

"Ние вече сме стари, не ни искат никъде, жалко, че навремето останахме тук". Това чуват младите хора като съвет, когато попаднат в компанията на по-възрастни родопчани. Откровението на нашите отци сякаш е проклятие за патриотизма. За съжаление това тежко признание младите чуват все по-често и съветът става тяхна дилема – „кога и къде", а не „защо и няма ли начин и тук"? А беше време, когато по-възрастните възпитаваха в онази повеля да пазиш и обичаш родината си. Да дадеш силите и живота си за нея. Вече няма и наборна военна служба, на която по задължение всеки млад българин се кълнеше във вярност и вечна служба на държавата, в пазенето на националния флаг.

Къде отиде патриотизма? Замина на Запад – САЩ, Великобритания, Германия, Испания… Там, където българите стават „бели хора", сред черната работа на полето и сред болните старци, които гледат. Да, има патриотизъм – националните и традиционни празници се почитат, организират се тежки тържества, канят се фолк певици, които извиват народни песни, всички се гордеят, че са българи и са сплотени, поне за ден. У дома остават другите родолюбци, които все още не са избягали, но не защото не искат, а защото нямат пари да го направят. Има и едни патриоти, които обичат живота си тук, но само защото имат някой роднина, отвъд границите, който с няколко стотин евро всеки месец поддържа самочувствието и дома пълни. Ако трябва да се търси грешката на прехода, тя е, че никое правителство не съумя да запази народа тук. Да научи младите що е туй патриотизъм и защо е важно да обичаш родината си.

 

От ягоди се печели повече от астрономия

 

В материалният свят, в който живеем най-важни са парите и колкото повече, толкова повече. Отдавна вече младежите знаят, че да учиш е тъпо.

Родителите пък са доказали, че е много по-печелившо да береш ягоди във Великобритания, отколкото да си професор по астрономия на Рожен. За къртовския труд за седмица ще си изкарат 300-400 евро, толкова, колкото родните учени получават за два месеца. И ако чуждите инвеститори все по-рядко навестяват страната ни, то имаме хиляди родни гастербайтери, които поддържат умалялата ни икономика. Официалната статистика, отдавна се е произнесла и е факт, че родните гурбетчии всяка година внасят много повече пари в родината ни, отколкото големите корпорации и инвеститори. Така е, те са съвременните патриоти. Няма човек на света, който да избяга, да полага къртовски труд и да връща обратно на мястото, от което е избягал колосални суми. Едни го правят, за да подсигурят образование, дом и читав автомобил на децата си, други – да помагат на родителите си, а трети от онова сантиментално българско инатство за „вижте ме сега, а какво мислехте за мен!". Дали обаче съвременните патриоти не градят паметници на глупостта? Достатъчно е човек да посети някое село – 5 етажни къщи, чиито врати са заключени, а лампите осеяни с паяжини. Тъжна картинка, при условие, че там – в „белия свят" 10 човека се бутат в тесен апартамент, или във фургон с неясни условия.

 

Патриотизъм по задължение

 

Сега честваме 100-години от Балканската война и освобождението на Родопите. Ако оставим настрана скандала в Кърджали, който даде малко екшън на иначе вялата и протоколна кампания с чествания, видяхме един задължителен патриотизъм. Пред паметниците светини – държавни ръководства и политически партии, строени класове и пенсионерски организации. Но къде са гражданите? Къде е патриотичният плам? Няма ги и няма да ги има. Омразата и разделението, което се шири навред, тежките работни графици и празни фишове за заплата убиха патриотизма отдавна. Патриотизмът е извън нашите граници, той е и в надеждата, с която хиляди всеки месец са в банките в очакване на заветния превод. Когато едно общество е разделено на много богати и много бедни, патриотизъм няма. Има завист, има болезнена устременост и нетипична война за постове. Всичко друго е просто задължение.