Колко са ромите в Родопите – 1 600 или 10 000?

Смолян

 

Кърджали

 

Оплакват се: Не ни приемат за хора!

 

Само 445 роми живеят в Смолян, в Кърджали са малко повече – 1 274. Това е официалната статистика.

„И това, естествено не е вярно. Може би в двете области живеят около 10 000 роми. Голяма част от ромите в Кърджали се пишат в графата „турци", а и на двете места има такива, които са се вписали в „други", твърдят служители от Териториалното статистическо бюро.

За 90 на сто от ромите майчиният език е ромския, поне според официалната статистика. В другите 10 на сто – в Кърджали майчиният е турският, а в Смолян повече клонят към българския.

„Има една приказка, че там където не е хубаво и няма бъдеще, там роми не се установяват. От това можете да си направите извода, че нещата в Родопите не вървят на добре. Естествено, че не е вярно, че едва  1 719 са ромите в областите Кърджали и Смолян. По наши данни са малко над 8 000", твърди Христо Събев, който членува в три неправителствени организации, чиито основни цели са интеграцията им в българското общество.

Ромите в Родопите нямат лидери, нямат и неправителствени организации, оцеляват индивидуално – твърди Събев.

Вижте както пише Българският хелзинкски комитет по темата „Има ли роми в Родопите?".

„Срещнах се лично с ромите - "далета" в кърджалийския квартал „Боровец". Ето какво ми разказаха те:

Георги Калинов Йорданов, семеен с 4 деца: "В квартала няма канализация. 900 души пият вода от една чешма в центъра на махалата. Лятото понякога спира и няма откъде да наливаме, а друг път вместо вода потича пясък. Да не говорим за асфалтирани улици. В тази махала живеем само роми. Всички са безработни и никой не получава социални помощи. Хората ходят по боклуци, бъркат по контейнери, за да продават желязо и да се изхранват.

Местната администрация и служби отказват каквото и да е съдействие. Като попитат къде живееш, и ние казваме - ул. "Калинка" - разбират, че сме роми и ни гонят. Не ни обръщат внимание. Преди шест месеца спряха социалните помощи на всички ни. От „Булгартабак" не искат да ни дават работа, пращат ни сами да си търсим.

Нямаме партия, нямаме организация, кмет нямаме. Никъде не ни искат. Има кметски наместник за кв. "Боровец", но когато отидем да се оплачем за нещо при него, той не иска да ни чуе.

Анонимен мъж, 20 г., семеен, с две деца:

"Имаш познати, вземат те на работа, нямаш познати - умираш от глад. Долу всичките имат работа. Отидете в социални грижи да видите дали има един назначен на работа от нас, дали получава помощи. Само когато идва време за избори ни обещават, а нищо не правят."

Цанко Райчев Станев, 18-членно семейство - съпругата му, 5 деца, 7 внуци, 4 снахи:

"Живеем в три стаи. В момента жена ми и единият ми син са за желязо по бунищата. Всички са безработни. Никой не получава социални помощи. Виж колко хора сме, пет души поне от нас да можехме да работим, по 100 лева да изкарваме, в къщата щяха да влизат 500 лева. Така щяхме да се подкрепим, а сега децата умират от глад. Ей ги - здрави, млади, красиви момчета стоят по цял ден без работа. Никой не ни иска, не ни имат за хора".