Докато дрънчи надежда в тостовете, политиката е безсилна

Още година преди днешния край на света започна да се шуми около предсказанието на маите. Някои успяха да направят и пари от предвещания апокалипсис. Изгледахме филми, предавания, изчетохме литература, дето иначе не бихме и докоснали... Хората явно са така устроени, че подсъзнателно харесват когато стане реч за края на света. Нещо ги гъделичка отвътре, защото всеки мисли себе си за по-добър от останалите, а по презумпция-добрите винаги оцеляват. Е, да ама тук не е Холивуд и краят май пак се отложи.

От друга страна „големият свършек" винаги е бил примамлив, от гледна точка на факта, че след него винаги иде ново начало-чисто и светло. С тази мисъл всяка година на 31 декември вдигаме чашата и с „другаря в нея отразен" чукаме кристал о кристал и в „на спирта в тайнствения плен" искаме малко по-добро, малко повече щастие и поне мъничко повече пари.

В крайна сметка хубавото на новото начало е именно надеждата. Тя пак ще ни споходи, дори да не искаме в новогодишната нощ. Пък и знаем, че винаги умира последна, нея дори и политиците не могат да отнемат, колкото и да се стараят.

 

От редакцията