Следпразнично! Искрата надежда в малките късмети и стегнатите куфари

Изпратихме една от най-тежките години за българите. 2012-а бе белязана от кръста на тежка финансова криза, довела до високи нива на безработица, повишаване на цените и замразяване на заплатите. Изминалата година бе тежка не само за народа ни, но и за политиците. Земетресения, снежни бури, суша, горски пожари… Преживяхме и първия в демократичната ни история атентат.

В Родопите посрещнахме 2012-а с надежди и очаквания за по-добър живот, но още в първите дни на новата година планината бе зарита от двуметрови снежни преспи, десетки селища останаха без пътища и ток. След тежката зима и рекордните снежни покривки, планината бе връхлетяна от невиждана суша, която се отрази изключително негативно на земеделската продукция. За първи път в 12 селища в региона на Смолян се появи и болестта „рак по картофите", който крие опасност заразените земеделски площи да не могат да се сеят с картофи близо 30 години.

Тежка бе изминалата година и за смолянските общински кметове, които едва пълнеха хазната. По време на празниците „искрата надежда" за смолянчани отново бе запалена. Десетки хора, живеещи в чужбина и в по-големите градове се завърнаха в родните си места, за да посрещнат коледните и новогодишни празници. Улиците на Смолян се изпълниха с хора, а магазините усилено работеха, като за последно. Дори светлините на отдавна изоставените къщи по селата бяха запалени от завърналите се по родните си къщи "чужденци". Така, макар и за малко, коледният дух бе завладял всеки смолянски дом, но веднага след като загаснаха светлините на фойерверките, се върнахме в реалността. Отново по улиците в Смолян предимно възрастни хора крачат уморено, сметките за ток и вода убиват и последния спомен от щастливите празници. Завърналите се смолянчани отново поеха на път, стегнали багажа си за чужбина… Година подир година, родопската надежда все остава в късметчетата от новогодишната баница.

Елена Хаджиева