„Необходимо зло” срещу необходимости, „златен” шанс да оценим прехода

Равенство на отдадената на концесия власт – Ада тепе, застрашените инвеститори и бъдещото правителство с подкрепата на „Атака"

 

Преди няколко години на митинг в Родопите Ахмед Доган  произнесе реч, в която прогнозира, че бъдещата политическа ситуация ще се обърне към ДПС с: „Ела зло, че без тебе още по-зло!".

Елементарната математика към настоящия момент обаче постави именно „идеологическия опонент" от „Атака" в позицията на най-желаното зло след предсрочния парламентарен вот. След два мандата в парламент „разнопосочният" Сидеров е на път да изживее повече от 15 минути слава. Големият въпрос обаче е „Кой ще му върже на теориите?".

„Атака" декларираха отнемане лиценза на ЕРП--тата (което, най-вероятно ще ни коства дълги съдебни дела), минимална заплата от 1 000 лева, запазване на българското злато далеч от ръцете на чужди компании…

Същевременно от БСП и ДПС упорито говорят за създаване на специален закон за планинските райони, който да улесни чуждите инвеститори и подпомогне стопаните за лесно усвояване на евросредства. И някак си точно тук, „необходимото зло" прегазва необходимостите. „Атака" изглежда недолюбват инвеститорите и целят някакъв нов вид национализация - на заводи призраци, на буренясали стопанства, на тоновете злато в недрата на Ада тепе, без реална оценка на възможностите. България е неспособна дори да проучи находищата си, камо ли да извлича благородния метал, нито пък притежава финансовия ресурс да повиши чиновническите заплати до нивата на предизборния популизъм.

Ето тук е сблъсъкът на програмите с новите парламентарни математики, които чакат 42-рото Народно събрание. Властта на всяка цена може за пореден път да обезцени страната, особено до болка изстрадалите прехода Родопи. В планината на обещанията търпението е изчерпано, а паритет в мнението „да напусна или да остана" отдавна няма. Чини се, че именно в този парламент ще видим колко ни струва прехода и какви политици той създаде. Ключовите думи са три: инвестиции, инвестиции и пак инвестиции. Защото едно е да посееш концесия и жънеш злато, съвсем друго да тъпчеш земята в хвалба за благините, а хората по нея да стават изчезващ вид.

Резултатът засега е 120:120, равенството на отдадената на концесия власт.

 

„Родопи войс"