Най-богатият родопчанин в света: Да бъдеш малко глупав, мързелив и щедър – това са трите условия за икономическия успех

За мен има два основни показателя за жизнен стандарт: колко бензин и колко храна можеш да си купиш с изкараното за един ден, твърди Шефкет Чападжиев

 

 

Роденият в Мадан Шевкет Чападжиев е един от най-успелите българи в САЩ.

През 1976 г. регистрира в Чикаго първата си книговезна компания, а няколко години по-късно става собственик на един от най-големите полиграфически комплекси в Америка. В момента се занимава с обществени каузи и благотворителност, пътува по света. Спонсорирал е болници, сиропиталища, футболни отбори и църкви в България и САЩ. С негови средства в Чикаго беше издигнат паметник на Алеко Константинов и бе създаден първият Български културен център в града.

- Коя е според Вас най-ценната добродетел?

- Честността. Да обичаш ближния така, както обичаш себе си. На повечето добродетели съм се научил в САЩ – една от причините за успехите на американската нация е, че тук хората са добронамерени един към друг. Другата е респектът към закона. Хората навсякъде са еднакви, отношението към закона ги прави различни.

 

- Кой порок мразите най-много?

- Да мразиш. 

 

- Кое е според Вас идеалът за земното щастие?

- Здравето и духовният мир.

 

- Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?

- На тези, които са причинили злини на другите или не могат да се преборят със собствените си демони.

 

- Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви и кой - най-печалният (най-тежкият)?

- Най-хубавият - когато дойдох в Америка. Най-тежкият - загубата на родителите ми. Когато майка ми почина, беше невъзможно да се върна в България. И на татко на погребението не успях да присъствам.

 

- Кога престанахте да мислите, че ставате все по-умен, или продължавате да вярвате, че е така?

 - Никога не съм мислил за себе си, че съм умен. Не трябва да бъдеш много умен, за да успееш. По света има много умни хора, които не са успели в живота. За успеха е нужна доза късмет. Да бъдеш малко глупав, мързелив и щедър – това са трите условия според мен, за да постигнеш икономически успех. Ако си умен – все пресмяташ какво ще загубиш, какви са евентуалните рискове и пропускаш шансовете си. Когато си мързелив, все гледаш да измислиш как да направиш нещо по по-лесния начин. Щедър, означава да не използваш хората, които работят за теб.  

 

- Приятел ли сте на самия себе си?

 - Да.

 

- Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или в такива случаи просто снижавате изискванията си към приятелството?

- Не ми се е случвало. И по отношение на приятелите си съм реалист.

 

- Споделяте ли мисълта, че за да каже човек „Аз те обичам" трябва преди това да може да каже „Аз"?

- Ако думата „Аз" е първото, което поставяш във всяка ситуация, и другите започват да мислят повече за своето „Аз".

 

- Какви проблеми разрешава добрият брак?

- Почти всички. Когато има разбирателство.

 

- Може ли омразата да породи някаква надежда?

 - Омразата към греха поражда надежда за по-добро.

 

- Да приемем, че Вие никога не сте убили човек. Как ще го обясните, на какво се дължи това?

 - На вродена хуманност.

 

- Случвало ли ви се е да откраднете: пари, предмети (джобно издание от павилион, цветя от чужда градина, забравени химикалки, кърпи за ръце от хотел) или някоя идея?

 - Сигурно, макар и да нямам такива спомени. Няма безгрешни хора.

 

- Какво не бихте направили за пари?

 - Да предам човек или себе си.Да объркам нечий живот.

 

- Кое може да понасяте само благодарение на чувството си за хумор?

- Собствените си недостатъци.

 

- Коя историческа личност Ви е най-симпатична?

- Роналд Рейгън. Като цяло политиците едно говорят, друго правят. Рейгън не се срамуваше и не се страхуваше да каже това, което мисли.

 

- Кое е най-точното определение за политиката? И в частност - за българската политика?

- Безнадеждност – за българската политика. Може би миналото ни е причина да не можем да вземаме правилните решения за политическия ни живот. При мен в Чикаго са идвали български политици от всякакви цветове. Всеки от тях поотделно е много симпатичен. Смятам, че повечето хора влизат с добри намерения в българската политика, но като пробват да направят нещо, а то не стане, после друго, и пак не стане, се отчайват. И изведнъж виждат, че им остава една година от мандата, и си казват: "Я дай да оправя поне себе си."