„Психолозите” от жълтите автомобили в Смолян: Всеки клиент товари мъката на цялото общество в колата

Таксиметровите шофьори са като психолозите. Каквото му е криво на човек, качва се в таксито и започва да си го излива на водача.

„Защото няма къде да ходя. Ако съм на улицата и някой ме заговори ще му обърна гръб. Но докато въртя волана, къде да избягам? Веднага ме приклещват и започват да ми говорят", коментират превозвачи от жълтите автомобили. Преди време разговорите в таксито били по-разнообразни. Напоследък хората се вълнували само от политика, от корупция и от безпаричието, споделят шофьорите.

 

Ако отворят усти ще разведат половината град

 

В Смолян най-оживената им пиаца е пред кино „Дружба". От година няма особено много работа, колите стоят наредени и чакат поредния клиент. Кризата удари и таксиметровия бранш. Почти всички шофьори са си монтирали в колите мини телевизори, приспособили са си място, за да си оставят кафето и така времето минава по-бързо. Имат повече работа по абитуриентските балове, именните дни и празниците. С надежда очакват да дойде Коледа и Нова година, за да изкарат в повече някой лев. Смолян е малък град, почти всички се познават и затова няма менте таксита, няма и жестока конкуренция между превозвачите, защото фирмите са само две. За истории могат да говорят много. Шеговито споделят, че ако си отворят устите могат да разведат половината град. „Понякога се правим, че не познаваме тези, които возим, защото поръчките са до хотели и става ясно, че ще се кръшка. Уговорят се по мобилните телефони за среща, единият отива първи, другият втори и после заедно си ги прибираме. Не съдим никой, всеки си знае защо го прави", споделят шофьорите.

 

Напоследък обаче изневерите отстъпиха място на алкохола.

 

„Много често караме пияни клиенти, които плачат и се оплакват от безработицата, забавени заплати, обтегнати отношения в семейството заради кризата. Хората си мислят, че като се напият ще избягат от проблемите, но това не се случва. На другия ден като ги срещнем, те се чувстват неудобно и ги е срам да ни погледнат. А няма за какво да се срамуват. В нашата страна, за да живееш трябва да си мазохист, за да издържаш на целия този безпорядък в държавата ни", коментира Тошо. „Имал съм случай клиентка да си заложи фотоапарата, за да я закарам от Смолян до кв."Устово". Казвам й, че не ми трябва фотоапарата, а тя ми се моли. Уговорката ни беше  на следващия ден да се видим, но тя не ме потърси и си остана за мене „Канон"-а. Не доглеждаме, когато на някой не му достигат  20, 30, 40 или 50 стотинки. Има и такива, които оставят бакшиши", допълва Тошо.

Общо взето е слабо, в града не останаха хора, вечер рядко може да се срещне някой  по улиците. Като е по-лошо времето поръчките са повече, но тогава с непочистените малки улички и паркирали безразборни коли, такситата закъсняват, а клиентите се ядосват, защото бързат за работа. Иначе от години хората вървят пеш, за да спестяват  левчето за билетче за автобуса, а пък да хванат такси-изключено, коментират водачи на жълти коли.

Таксиметровите шофьори се оплакват, че подлежат на много проверки, плащат данъци и за тях остават някой път по 10 лв. на ден, но няма какво друго да работят. Зимните месеци делят курорта Пампорово с чепеларски и други фирми.

„Нашите са до хотел „Перелик". Иначе там се печелят добри пари, защото идват в курорта богати хора, които са готови да пръснат пари и да почиват пълноценно", казват водачи.

Таксиметровите шофьори помагат и на полицията, когато се налага. Шофьор обаче сподели, че не е познал един от вече бившите шефове на регионалната дирекция и си е позволил да го обиди, защото за малко щяло да стане пътен инцидент на една от смолянските улици. После получил призовка да се яви в регионалната дирекция, но след като се изяснили, всичко приключило. „Добре, че не беше злопаметен или комплексар шефът на полицията тогава, защото можеше да ме скъсат от проверки и да ми пишат фишове", коментира шофьорът.

 

105 коли обслужват Смолян

 

105 са таксиметровите  коли в Смолян, толкова имат издадено разрешително от Общината. И те ежедневно се сблъскват с проблемите на хората, помнят техните истории и скрити желания. Прогнозите им обаче са , че ако така обезлюдява градът и хората нямат препитание ще трябва или да се отказват от тази работа или да се пренасочат към други градове, където пък няма да са особено желани, защото конкуренцията е силна навсякъде. Шеговито и с малка тъга казват, че ще дойде време, когато ще разказват историите си като вицове на внуците си или пък в компания в някоя кръчма. „Но животът продължава и ще го живеем такъв – какъвто е", казва един от шофьорите, качва клиента си с начална тарифа 1,20 лв. и тръгва...