Еврооблигации, инвестиции и ръст… на обезверените погледи

„До края на месец май кабинетът в много голяма степен успя да подобри бизнес климата, да обърне тенденциите – както във вътрешното търсене, така и в инвестициите. Ръстът им в последните две тримесечия е около 5% при негативни трендове в предишните 4 години. Повечето бизнес индикатори отбелязваха непрекъснато подобрение от края на миналата година до края на май. За съжаление констатираме, че в последния месец има обратно връщане. То е обяснимо на база на нестабилността, която чувстват всички български граждани и най-вече бизнесът. Параметрите на реализираната емисия еврооблигации на външните пазари няма аналог в новата ни история. Тя е своеобразна външна оценка за финансовата и фискална стабилност на страната. Това е гласуване от страна на инвеститорите с парите си, а не с аналитични разсъждения и литературни изрази…".

Това е анализът на отиващото си правителство за свършеното по време на краткия мандат. Проценти, трендове, индикатори, инвестиции, облигации, ръст…, творят все дълги изречения в заключителната ария на всеки отиващ си министър-председател. Казва се много, но голяма част от посланията на изпроводяк не говорят нищо на обикновения гласоподавател, който отново ще се почесва за кого да пуска бюлетина на следващия вот или пък просто не му дреме на… за каквито и да е послания. Проценти и еврооблигации не му пълнят хладилника, нито пък намалят сметките за ток, не му отварят нови перспективи за работа, а някаква надежда в бъдещ план обикновено се дави в следващия анализ на отиващо си правителство. И в подобна ситуация нашенецът хвърля по една майна, повдига чашата, увеличава разнообразието на „литературни изрази" с просташки корен, мътният му поглед попада отново в мъгливата реалност и той се оставя течението да го отнесе. То го хвърля ден след ден в налудничавото му съвремие, а в потока никога не е сам. Все по-малко остават необхванатите от него. Анализаторите се сменят, анализите отново са същите, а течението отнася още повече съдби. В ход е синдромът на самоунищожение.

Катастрофите вече са ежедневие, пияните водачи-самостоятелна обществена прослойка със свои стандарти, погазването на всякакви правила-повод за гордост, презирането на равноправното съществуване на съседа-вътрешна радост, а тъпото мълчание във всеобщото гюбре-начин на живот. Докога?

24smolian.com

Още по темата:
Апатия и безвремие, дори будната съвест - Кольо Махалката, замлъкна - четете тук