Стратегическа вдлъбнатина-мат(ури) и отличници за масова употреба

Клаксони и крясъци, отброяване от 1 до 12, щръкнали из прозорците на автомобили абитуриенти и тишина. Започнаха матурите, а „Гераците" първи вкараха в реалността дюздисаните по официалному зрелостници или по-скоро това ще сторят резултатите след „драконовските" мерки срещу преписвачите. Отвратителна дума за описване на различните похвати за спазване на правилата. Като мазна люспа от вмирисан шаран. Пък той нашият се разсмърдя преди няколко години като стана ясно, че едни от най-умните ученици са в Родопите. Започна се едно тупане в гърдите, перчене, а отличниците се оказваха впоследствие за „масова употреба". Поне що се отнася до университетите, които пък изпищяха от нивото на приетите студенти. И така последва десант от ловци на преписвачи и само за година резултатите бяха смразяващи. Армия от отличници няма, а тройкаджиите пък се оказаха плод на „притеснение заради полицейските методи" в охраната на матурите.

Тази година също се очертава да е интересна. Синдикати обявиха планираните „обиски" на учители и директори по време на матурите за полицейщина и призоваха родителите да се включват в образователния процес още от ранна детска възраст и да не толерират по никакъв начин преписването, а да разчитат на реалните знания. С подобни послания към медиите обаче трудно би имало ефект. „На мама златото" винаги трябва да постигне най-добрия резултат, защото все още се вярва, че ученето означава по-малко прегърбване от работа впоследствие. За отличниците, да не говорим. И те като започнаха да се множат. Като мухи на екскремент в парка. С тази разлика, че и те, и двойкаджиите са с една и съща цена-около 1 600 лева. Нали по толкова прибират от всеки ученик школата? Да, по-важното е количественото измерение в класните стаи, отколкото качеството, което си тръгва барабар с парите от тях. Някои здраво одрискаха образованието, а ефектът е масовото възмущение от нивото на затъпяване и неграмотност, което отеква в обществото. А иначе мерките срещу преписване стават все по-здрави и „онлайн", както и тези срещу тях. Някъде по средата на този процес-от самото му начало до крайния продукт, нещо липсва. И пропастта явно се увеличава. Същевременно износът на таланти и умове продължава.

„В курса ми имаше хора, които трудно можеха да формулират в правилни изречения това, което мислят. Освен, ако не са го наизустили преди това. Бяха приети в университета без проблеми. Филологията им се видя трудна и повечето от тях решиха да се прехвърлят в „Стопанско управление". Висшето образование е на ниво-плащаш и нямаш проблем. Не говорим за изпити, просто за семестриални такси. Всеки, който е решил без да си дава много зор, ще изкара диплома за висше образование. Дори не се налага да отваря учебниците, а просто да ги купува. Това е", коментира своите виждания за образованието 21-годишен родопчанин, бъдещ висшист.

„Боли ме, че младите хора все по-рядко отварят книги. Цялата информация им се поднася наготово-в интернет. Те не я осмислят, не се задълбочават в нея, не я развиват спрямо своите виждания", казва тъжно 86-годишен мъж, който само преди година е издал своя книга. Мъж, който не спира да чете.

Дали умните бягат или произвеждаме тъпаци защото е по-лесно? Отговорът е някъде по средата. Факт е обаче, че сме под прага на бедността, а регионът ни запада все повече и повече, въпреки бълването на гении на конвейер. С математическа точност можем да кажем, че скоро положението няма да се оправи, дори може да стане по-зле.

Все пак има надежда. Тя е в истинските отличници, в наградите зад граница, в признанията от всякакви участия, от гъвкавостта на учителите, въпреки всичките образователни недоразумения.

Зрънцето надежда покълва и в мечтите. Като на един млад човек от затънтено село в Родопите, който не си пожела да емигрира в търсене на по-добрия живот. Неговото щастие се дефинира просто-да остане у дома и да стане… учител.

24smolian.com