Да дишаш 270 минути един въздух с Ахмед Доган и да излезеш от стаята с… „Боят настана…“

Време е почетният председател на ДПС да покани медиите в Сарая!

270 минути в Сарая!

Толкова е продължило заседанието на Председателския съвет на ДПС в сградата на партията в столичния квартал „Бояна“ в четвъртък. При Ахмед Доган се събрали Мустафа Карадайъ, заместниците му и областните председатели.

270-те минути при Доган и последвалото в петък заседание на Централния съвет, първото след изборите, роди новина – ДПС ще използва всички позволени средства, в това число и вот на недоверие, за да реализира "политика на демонтаж на коалицията с националистическите партии".

Какво трябва да разбере електоратът и въобще нещо трябва ли да разбира или да чака да види що е това Преформатиране, когато се случи!?

Привидно, старият урок „Г-н Борисов, или се освободете от Валери Симеонов от другите националисти, или ние ще освободим България от вашето правителство!?“ звучи с нови думи. С нова дефиниция за утрешните стъпки на ДПС.

„Преформатирането е неизбежно. Дали чрез предсрочни избори или по друг начин – преформатирането е задължително", каза Карадайъ.

Въздухът в Сараите те прави политически значим, а срещата със Сокола ти дава крила!

Заслужават ли това изречение първенците на ДПС след онези 270 минути в четвъртък, петъчното заседание на ЦС и смелите думи, изречени от Карадайъ.

Заслужават. Даже заслужават адмирации.

Едно е да бъдеш „мън-мън-мънкаща опозиция“ и да чакаш по-добри времена вратата на властта да се открехне леко до позиция „Достатъчно ти е! Шмугни се и затвори!“, бамбашка е да говориш на езика на избирателя. А последният иска неговата бюлетина да превърне махалата му, селото му, квартала му в по-добро място за живеене. Тук и сега!  Това иска избирателят на ДПС, а зевзеците не спират да го питат „Аркадаш, ти помниш ли кога за последно ДПС беше на власт? А кога ще се върне?“.

Всъщност, помните ли колко време ДПС не е била във властта? Колко са годините? Колко са мандатите без тях?

Амиии, от….

От… 200 000 избиратели по-малко;

От… растящия брой на тръгващи си от родния край с еднопосочен билет към Западна Европа мислещи, можещи и немързеливи хора от смесените региони;

От… изчезналия диалог на местни партийни „величия“ с хората по места – в махалата, в селото, в квартала… (Само зададеният откъм Босфора „турски“ политически проект в България ли прави неуверен местния първи партиец пред портата на традиционния избирател?);

От… толкова много активисти на ДПС, които все още не са разбрали онова слово на Ахмед Доган, не могат за дешифрират и посланията и действията на Ердоган, и все още си мислят, че са в старата игра – аз съм бая напред в опашката за порции и все някога моят ред ще дойде;

От…  успешния флирт на ГЕРБ с избиратели в така нар. „депесарски общини“ (Вижте какви плодове даде тази трудна работа в Североизточна България, какво се случва вече и в Бургаско, и, понеже и в политиката апетита идва с яденето, очаквайте коренно променен ГЕРБ и в Кърджали, съобразно новото меню).

Това са само 5 от 25 нюанса кахърност в ДПС, някои са заложени с очакванията за разрушителност. Годините и мандатите са интересни само за ползвателите на политическа статистика.

25-ият проблем е последната опорна точка на Другите (в едно се събрали опоненти, душмани и „неутрални“), че видите ли ДПС е останала само Партия на Пеевски. Кой го измисли това – чужд или свой? А ДПС ще реагира ли?

И всички тези 25 проблема дават енергия плаващи пластове под къщата „ДПС“, които са, меко казано, тест за тези, които имат честта да дишат един и същи въздух с Ахмед Доган. От време на време, когато му дойде времето.

На това място някой съвсем правилно би реагирал: „Всичко с играта на думи е добре, ама това с „Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо нашите душмани“ е подигравка! Все едно Бойко Борисов да закара Мустафа Карадайъ на 3 март на Шипка и да го потупа по рамото: Айде сега, Мустафа,  кажи „Опълченците на Шипка“, ама чак в Габрово и Казанлък да те чуят!“.

Да, би било гавра. Но в случая „Боят настана…“ е комплимент за онези либерали с нетрадиционните за ДПС имена и вяра, които най-сетне трябва нещо и за електората да свършат. Стига с присъствието „За гюзеллик (красота) и консумация!“

*

И понеже 25-те нюанса кахъри са трудно домашно за избирателите, време е Ахмед Доган да покани представители на медиите в Сарая.

Рискува и не го направи в предизборната кампания, най-трудната за ДПС от създаването на партията, а писменото му обръщение бе достатъчно. Тази форма на диалог няма да спре онези пластове под къщата.

На снимката: Доган, когато създаваше силата "ДПС"....

От 24rodopi.com