Скоро и децата ще се правят онлайн! В мрежите на Мрежата до пълно самозадоволяване на сетивата

Живот онлайн, искаме или не искаме това е истината. Социалните мрежи и като цяло интернет промениха и продължават да променят битието ни. Фейсбук безспорно е най-голямото изобретение на 21 век. Място за лични и обществени похвали, албум със спомени, велики мисли за щастието и любовта, агитация, медия, арена за сблъсък на словесни битки. И всичко това в смартфона на един клик разстояние.

Не можем да живеем вече без Фейсбук. Няма как да не се запитаме-кой всъщност е този, когото обичаме-виртуалните приятели в социалната мрежа или самата социална мрежа? Фейсбук ни промени, така, както променя голямата любов. И вече не сме същите. Приемаме непознати за приятели, споделяме с тях лични неща, обикваме ги, липсват ни, чакаме съобщенията им и електронните им целувки, докато сме на по питие. Но сами, пред екрана.

Смеем се сами, плачем сами.

После блокираме „приятеля", който ни е наранил или ядосал без никога да сме го виждали. А нищо не губим, просто се разочароваме. Много често пък заради неповторимата романтика онлайн, много дами споделят, че не искат среща на живо, защото пак ще се стигне до битовизма и мъжът пак ще я разочарова. По-добре малко романтика и разтоварване в мрежата, защото другото – битовото, си чака. Мъже пък споделят, че се спестяват пари от чата при свалка с дами онлайн. Не плащат вечери, подаръци, стаи за хотели, а пращат на воля снимки, емотикони с целувки и др., за да облъчат жената отсреща. Не липсват и разочарования. Има такива, които слагат превъзходни снимки, крият годините си, пола си, семейното си положение и зарибяват наивници или наивнички. Разочаровани жени показват прелестите си чрез снимки, минавани през фотошоп  и недай си Боже да се осъществи реална среща, със сигурност ще има разочарована страна. Има и такива, които се оплакват , че им крадат снимките, а ако ги попиташ защо ги постват – не могат да ти отговорят. Малко като известната поговорка – хем сърби, хем боли. 

От рецепти и подредени маси, до мястото на бедствието

В социалната мрежа търсим рецепти, за да готвим. После домакините постват ястията, които са приготвили. А преди и по време празници е „шок и ужас” от снимки на  подредени маси, украси на домовете, купони по заведенията. Във Фейсбук търсим изчезнали хора, събираме средства за благотворителност, купуваме, продаваме, споделяме щастливи и нещастни събития, предупреждаваме за опасни стоки. По даден проблем се прави група за ужилени от банки и бързи кредити, групи на живеещите по градове и области хора, религиозни групи и много други. По време на бедствието, причинено от обилните дъждове в Смолянско, по социалната мрежа се получаваше най-бърза информация кога, къде и какво се случва и какво е нивото на реките, проходими ли са пътищата. 

Фейсбук е опасно място за децата ни заради дебнещите педофили в нея, които зарибяват тийнейджърите. Полицията непрекъснато предупреждава за това и то отново най-масово чрез Фейсбук. Пак там, защото родители и деца ще го видят веднага. Хората се шегуват и казват, че ще дойде време и ще се правят деца онлайн. Най-странна гледка е, когато влезеш в заведение и виждаш всички гледат и чатят по смартфоните си. Уж са заедно, ама не. Всеки се е вглъбил и не общува с човека, с когото уж е излезнал да се види.

Ние сме постоянно в мрежата, не можем без нея.

Така сме се зарибили да бъдем информирани нонстоп, че правейки нещо, хвърляме по един поглед и в телефона.

Новините се движат със скоростта на светлината, реакцията също е светкавична. Дискусия предизвикат и интернет –троловете  цанени от политиците, за да им правят пиар и черен пиар на опонентите им, както и фалшивите новини.

Вече не важи максимата, че политик и муха се убиват с вестник. Фейсбук върши идеалната работа за постигане на всяка цел. В социалната мрежа вървят дискусии,  вихрят се словесни войни, споделят се радости и неволи. Почти всички политици вече си имат личен или служебен профил, който използват за източник на официални съобщения.

Политика в мрежата

Нечуван рекорд от близо пет милиона харесвания  във Фейсбук е постигнал премиерът Бойко Борисов през септември т.г. Това съобщи тогава пиарът му Севделина Арнаудова в социалната мрежа. На страницата си Борисов  пуска съобщения и снимки за дейността си като премиер и председател на ГЕРБ, както и за постиженията на правителството. Ако искате да видите и чуете какво точно е говорил при едно или друго посещение, може да си пуснете видео, страницата му е пълна с клипчета. Премиерът има 191 054 последователи. Доналд Тръмп показа вече как се управлява през Туитър.

Когато се обявят обществени обсъждания по важни проблеми за Смолян няма особена посещаемост и интерес. Но какво става във Фейсбук, там се вихри истинска дискусия. Използва се и профила на кмета Николай Мелемов, за да се подават сигнали, мнения, препоръки, снимков материал. Хората казват „живеем в 21 век и не е необходимо да се разкарваме до общината да подаваме писмено сигнали, по-бързо става в мрежата – пишем, споделяме и ни се отговаря”. 

С помощта на социалните мрежи намерихме изгубени във времето приятели, намерихме нови и непознати, срещнахме любовта, информирахме се за неправдите по цял свят и най-важното, комуникираме помежду си, също така се „опарихме” от афиширани снимки, статуси, измами  и др. Пак наскоро беше оповестено, че семейства се развеждат заради Фейсбук. Най-вече нежните половинки срещат романтика по време на чата и съвсем забравят за домашните си задължения. Оттам следват екшъни с разгневени съпрузи, които чинно чакат салатка за ракийката и вкусна вечеря, докато жена им чете по фейса за любовта и личностното й развитие.

Натоварване на психиката

Часовете, прекарани в социалните мрежи, натоварват изключително много нашата психика и мозъка ни, предупреждават психолозите. Това се отразява на паметта ни и биха могли да се получат много сериозни проблеми. Ако се забележат, би трябвало да се направи консултация със специалист. Интернет е едновременно нещо хубаво и нещо опасно. Той е опасен от гледна точка на това, че можем да загубим представа за реалността и това, което наистина се случва около нас. Много е важно да запазим вътрешната си критичност към всичко, което се случва и разбира се, да не забравяме връзката с природата. Хората вече почти не звънят по телефона, а използват чатовете в социалните мрежи. Има голяма вероятност киберзависимите да не осъзнават, че са пристрастени, защото вече всички хора го правят и това се е превърнало в нещо нормално.

Повечето казват: „Моите колеги, приятели, съученици ползват социални мрежи и интернет постоянно. Какво толкова?“. Трябва да се обърнем към себе си и да се запитаме доколко добре ни се отразява това. След един такъв престой в интернет чувстваме ли се заредени, или по-скоро уморени. Чрез социалните мрежи непрекъснато получаваме някаква информация – от приятели, от постове и т.н. Това също уморява.

Никога обаче не трябва да забравяме няколко факта. В мрежата вече всеки има достатъчно силен глас, за да бъде чут от хиляди. Потребителите са склонни да разказват за проблеми, когато срещнат сходно мнение. Лошите новини и слухове се движат с по-голяма скорост от добрите.

 Собствениците на профилите ни са Фейсбук, а не –ние, които сме си направили профили. За да имаш нещо, трябва да го контролираш, а ние не можем да контролираме профилите си, а пък в същото време сме отговорни какво излиза на стените ни.

Все по-често си задаваме въпроса - не е ли време да излезем от социалната мрежа  и да се върнем към старите и изпитани срещи на живо? Към пощенските писма и картички. Едва ли?! Фейсбук се изроди и от мрежа за общуване, се превърна в такава за следене и контрол. Вместо да опознаваме нови хоризонти и сприятелявайки се с чужди хора да бъдем стимулирани да пътуваме и опознаваме техните светове, ние оставаме  пред компютъра. За да мрънкаме, недоволстваме и пускаме безумни снимки в близък план.  Трябваше да е забавно. Дали следващото съобщение, което изпратим ще е покана за реална среща, за да не се загубим в социалната мрежа, никой не може да каже. Я да видим колко харесвания има статуса ми.

Социалната мрежа ни отне социалните контакти. Матрицата така ни погълна, че не искаме да изберем и  натиснем хикса горе вдясно. Всеки шести човек в света ползва Фейсбук. И така животът онлайн продължава…

Николай Михайлов, 24smolian.com