9-и май, кой както го разбира: Преди ЕС построих къща, сега не мога да направя дори ремонт!

Ако попитаме родопчани с какво историческо събитие свързват датата 9 май, повечето от тях ще бъдат категорични: С капитулацията на Фашистка Германия, с края на Втората световна война, разбира се. С какво друго?

Другото е, че 9 май е и Денят на Европа– такъв, какъвто се налага в представите на по-младото поколение, политиците и историците са го привързали към едно друго събитие, макар и не така драматично и така изстрадано с кръвта на милиони европейци като Деня на победата.

От общ контрол на въглищата и стоманата до Европейски съюз

На 9 май 1950 г., точно 5 години след края на войната, френският външен министър и експремиер Робер Шуман прочита в Париж пред международните медии една декларация, останала в историята като „Декларацията Шуман", с която предлага Франция и Германия да обединят контрола си над производството на въглища и стомана. Защо точно на тези два продукта? Защото те са в основата на военната индустрия по онова време. Който ги контролира, контролира и производството на танкове, на оръдия, та дори и на войнишките пушки, щикове и каски. Наблюдението на тези два отрасъла на тежката индустрия от една наднационална институция е трябвало да изиграе ролята на гаранция, че в Германия няма да се развият скрити реваншистки процеси, които отново да застрашат сигурността на Европа.

На 18 април 1951 година в Париж договора подписват 6 страни – Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Тази дата – 18 април 1951 година – е моментът на формалното историческо зачеване на днешния Европейски съюз. На този ден се създава първата Европейска общност – за въглищата и стоманата.

Значително по-късно, на срещата на върха в Милано през 1985 година, обаче се взема решение за Ден на Европа да бъде обявена не датата на подписването на договора – 18 април, а онзи 9 май, съвпадащ с Деня на победата, в който Шуман прочита декларацията си. Днес ние отдаваме дължимото признание на градивния импулс, обзел бързо след края на Втората световна война евровърховете и довел до щастливото, макар и все още непълно обединение на Стария континент. Честваме Деня на Европа заедно с голямото семейство на нейните народи. Но не забравяме, че 9 май е преди всичко Денят на победата. Защото без него историята щеше да е друга.

Евроскептиците от Родопите

Извън тези исторически събития каква е действителността и с какви чувства посрещат 9 май, като Ден на Европа, смолянчани. Повечето са евроскептици.

„Къща изградих много преди да влезнем в ЕС, а сега не мога един ремонт за пет хиляди лв. да й направя. Къде са тези милиони, които идват в България не можем да ги усетим, само крадат големците, а ние мизерстваме. Знаете ли какво си спомням от онова време? Всички хора, които срещах, бяха щастливи и усмихнати, а сега покажете ми един усмихнат човек на улицата. Всеки е забил поглед в земята и се чуди какво ли преживее утре. Вече не си ходят на гости, никой не се весели", споделя впечатленията си 75-годишният Радко и допълва, че не иска да празнува Деня на Европа.

„Защо да празнуваме този празник, като нищо не ни е европейско – нито заплатите, нито животът. При нас е безпаричие, болести и страх за утрешния ден. Сега слушам по телевизията, че искали да приемем еврото, с което ще ни унищожат. Хлябът от един лев ще стане два лева и ще взимаме пенсии от 80 до 100 евро. Съвсем ще ни довършат и физически и психически, ако приемат еврото. Сигурно това искат", коментира 64-годишната Атанаска. Нейна приятелка й казвала, че гърците месеци наред били шокирани от въвеждането на еврото „дето са много по-добре от нас, а ние направо ще се погубим".

Най-големият плюс-отворените граници

„За мен най-голямото постижение след като вече сме част от ЕС е, че можем свободно да пътуваме в границите на съюза, като имаме право за легална работа в държавите членки на съюза", посочва Александър, който от седем години работи в Мюнхен.  „Като пристигнах спах на гарата, а сега имам стабилна работа, взех си семейството тук и изплащаме жилище. Нещо, което в България докато съм жив нямаше да го постигна", категоричен е 45-годишният мъж. Според него, се увеличиха и възможностите за българския туризъм. „Дъщеря ми учи във Франция и едно от най-важните предимства от членството ни е, че българските студенти могат да посещават европейски университети по-лесно и по-евтино, тъй като се третират като местни студенти, а не като чужденци. Това подобрява възможността ни за по-добро образование. ЕС също така признава българските дипломи, квалификации и трудов стаж, което улеснява учещите и работещите българи на територията на ЕС", е мнението на Галина. Затова трябва да отбелязваме и Деня на Европа, защото сме в ЕС.

В Смолянска област благодарение на евросредства се изградиха и изграждат улици, реновираха се сгради. Даде се нов живот на туристическите и историческите забележителности. Родопчани са в очакване да се отвори дългоочакваният пункт ГКПП-„Рудозем-Ксанти".

Едно не може да се отрече в чисто човешки план. Хората, които отидоха да работят в страните от Евросъюза и да учат там, подобриха живота и стандарта си. Малка част са тези, които са недоволни. 

Как се живее с толкова малко пари, при това в страна, където някои хранителни продукти струват дори повече, отколкото в богата Германия? „Ние сме шампиони по лишения", казва 37-годишната Елеонора.

„Паратко (лошо) откакто сме в Европейския съюз, децата избягаха, къщите са празни и няма кой да работи градините, няма и пари", казва 87-годишна баба от смолянско село, където са останали 120 души.

Въпрос на гледна точка е кой какво ще празнува на 9 май. Празникът ще мине, но проблемите ще останат.   

Николай Михайлов 

24smolian.com