„Хепи” по баловете, „хард” в живота и битката за езика във Фейсбук

Денят, в който всеки българин неизменно се сеща, че „и ний сме дали нещо на света", несъмнено е 24 май. Няма как да е иначе – колко са народите, които могат да се похвалят със своя единадесетвековна писменост и култура?

Какво се случва обаче днес?

Постоянно се апелира: „Пишете на български! Обичайте езика си!".

Тези призиви оттекват като в пустиня. Езикът на ежедневието също е в съзвучие с модното чуждо-тийнейджърите са изключително увлечени от жаргонния изказ, но не само в това е бедата. Страшното е, че често не се прави разлика къде може да се използва. Толкова ли му омръзна на нашенеца да слуша родното си слово, да пише и чете на него, че когато сяда пред компютъра не използва кирилица, а пише с фонетична латиница? Пред нас се изправя ежедневната реч, на цинизмите и вулгаризмите, на шаблона и чуждопоклонничеството.

В тази борба за запазване на езика ни като, че ли учителите остават сами. Положителното е, че много често във Фейсбук млади хора постват на стените си статуси, в които казват, че ако някой от приятелите им не пише на кирилица, ще го блокират. Може би точно от младите хора трябва да дойде инициативата за запазване на родния ни език и те са тези, които контролират този процес.

24 май се свърза и със зрелостниците, за които бие последния училищен звънец. От години в Смолян не се усеща особена суматоха покрай абитуриентските балове. Няма кич, силиконна култура и като други години почти всички момичета да бъдат облечени като фолкпевици и гримирани до неузнаваемост. Децата ни станаха практични, животът ги направи такъв, споделя майка на абитуриентка.

Бъдещите студенти предпочитат да не харчат пари за бала, а да ги пазят за кандидатстване във ВУЗ.

На прага на живота всички имат мечти и именно след бала у тях се появява истинското вълнение дали ще успеят да ги сбъднат. Университетът е мястото, където младите хора да превърнат интересите си в квалификация. А тя ще им  даде възможност за по-добра реализация.

Абитуриентката Елица от Смолян е категорична, че и в България можеш да се реализираш ако си кадърен и способен. Но в Смолян няма да остане, ще кандидатства право в Софийския университет и иска да живее в столицата.

„За какво да учим и да се напъваме? Моите родители са висшисти и общо взимат към 900 лева от заплати и като разплатят всичко, нищо не им остава", казва Марин. Момчето е завършило Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство и ще работи в тази сфера, даже вече има предложения за работа през лятото на морето.

„Върви, народе…" и пътищата

Други пък ще работят и ще учат, за да не бъдат в тежест на родителите си. „Този вариант ще ме направи по-самостоятелен, най-малкото защото ще разполагам и със собствени парични средства. Да работиш и да учиш едновременно не е лесно, тъй като ангажиментите са много и времето почти никога не стига. Но този вариант ще ми помогне да се науча да бъда организиран, отговорен и да не тежа на родителите ми", смята Пламен.

Има и такива млади хора, които ще изберат чужбина.

Всеки ще поеме по своя път.

Хубавото е, че в Смолян се възражда една традиция – на 24 май ще се проведе шествие на всички учебни заведения и отново ще звучи химнът на Кирил и Методий „Върви, народе възродени". А всеки сам ще си отговори накъде вървим.

Николай Михайлов

24smolian.com