Още се коментира изказването на един депутат и професор, че „80 на сто от населението са дебилни и не могат вече да се подписват" и още "Когато имаш един оскотял, необразован и примирен народ, манипулацията става много лесна". Логичният въпрос е кой доведе хората дотам, че да станат наистина дебилни, агресивни и да мислят единствено как да оцелеят от днес за утре? Отговорът е ясен-политиците, които правят подобни изказвания. Едва ли въпросният депутат ще може да изкара месеца с 250 лв., а дори и с 450. Но това господата не ги интересува, не ги интересува и как живеят хората, защо бягат в чужбина, защо посягат на живота си, защо са агресивни.
Мизерията и отчаянието направи хората дебилни,
тези които остават в страната, а по-смелите тръгват в чужбина, където в никакъв случай не е по-лесно.
В спокойния Смолян апатията и отчаянието, обхванало хората се оказва бомба със закъснител. Тя не означава пробуждане. Ден след ден, месец след месец, психиката не издържа.
Опростачването става всеобщо. Псувните са ежедневие. Псуваш, докато с колата си отиваш на работа, защото някой те изпреварва, защото няма къде да паркираш и както се казва от сутринта ти тръгва накриво. Псуваш, че ти тежи работата, че като вземеш заплата и се разплатиш не остава нищо и не ти стига. Изобщо цял ден си псуваш и като се прибереш го отнася семейството ти. И докато се кара с жена си, по телевизията съобщават за поредно увеличение на ток, хранителни продукти и как времето ще се развали и изобщо ти идва да убиеш някой.
Ядосан си – добре е да си го изкараш на някоя пейка или кошче, или пък да съсипеш някоя детска площадка. Важното е да си го изкараш с ритници дори и на неодушевени предмети, пък никой няма да те види, всички са се изпокрили по къщите си. Или пък да измъкнеш посадени цветя, за да си ги засадиш в къщи на терасата, аванта си е, изиграл си ги. Отново никой не те е видял, значи всичко е наред.
Един мъж подаде ръка на жена да слезе от автобуса, а тя му удари шамар.
Кавалерството наистина остана в друго време. В момента и то се приема като подигравка или агресия.
Наскоро смолянчанин пък удари дама, а след това я затисна с бронята на автомобила си. Грозната сцена се случила след спор за паркомясто на булевард „България" в Смолян. 40-годишният избухнал срещу 29-годишната жена. Първо й отправил неприлични думи и изрази, след което я ударил с ръка в лицето. Това обаче му се видяло малко и мъжът подкарал автомобила си, затискайки жената.
Всъщност жената се оказва лесна жертва на мъжката агресия. Оказва се, че нападенията над нежния пол не са само вкъщи, а и на улицата. Най-лесно е да се направиш на голямата работа и да демонстрираш психопатиите пред дамите.
Честа гледка е и в Смолян майки да бият децата си по улиците, защото искат нещо. Без да се усещат жените изкарват неудачите и трудния си живот върху чедата си.
Голяма част от хората са се свили, както се казва в „черупките си", и са се лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли. Докато търсим причините за всеобщото ни психясване и агресия около нас стават самоубийства, скандали, брутални убийства, побоища. Тази апокалиптична картина е част от живота ни.
Психичните отклонения на мнозина ясно личат и в социалната мрежа.
Там се представяме такива, каквито изглеждаме в мечтите си. Жени и мъже търсят партньори, други показват политическите си умения, трети как готвят, а четвърти постват снимки дори на кафе в някое заведение. Фейсбук се превърна в трибуна на нашия гняв, надежди, упреци. Забравихме да общуваме лице в лице, предпочитаме да изказваме мнения и коментари в мрежата. Социалната мрежа се превърна в отдушник на мнозина. Там лесно с едно блокване приключваш дебата и приятелството. Никой не знае колко си беден и нещастен и безпаричен, просто си някой, коментираш, изказваш мнение, представяш се за какъвто искаш да си.
Ценностите ни тотално са разрушени от тежките ни битови проблеми, липса на алтернатива и смелост да променим живота си. По-лесно остава да ненавиждаме най-близките си хора, да ги тормозим, да бъдем агресивни. Няма работа, няма средства, остава пиячката и някой скандал за разнообразие, който в един момент приключва фатално.
Да, превръщаме се в дебили за съжаление, но ироничното е, че го казват хора, които ние сме ги избрали да подобрят нашия живот. Те обаче ни дават оценки, които заслужаваме благодарение на тях.
Така че в общия процес на дебилизация на нацията участват и те.
Николай Михайлов
Много от нещата са болезнено познати на всеки от нас. Някои от тях според мен са леко пресилени, но няма лошо - явно целта е да се засилят "черните краски". Жалко и смешно е всичките тези а и други неудачи на нашето болно общество да се обясняват с партии, личности и закони, защото трябва да прозрем, че техния "принос" е твърде малък. Това са болести на прехода и тези неща се лекуват от времето. В момента нашето общество е едно малко дете, което след като е гледало дълго време само през витрината на магазина безброй лъскави играчки и лакомства и не е имало право да ги пипа изведнъж е пуснато вътре и му е казано да взема каквото пожелае. За съжаление то ще пипа и опитва всичко - дори е това, което очевидно не е за него...
ОтговорИзтриванеМного от нещата са болезнено познати на всеки от нас. Някои от тях според мен са леко пресилени, но няма лошо - явно целта е да се засилят "черните краски". Жалко и смешно е всичките тези а и други неудачи на нашето болно общество да се обясняват с партии, личности и закони, защото трябва да прозрем, че техния "принос" е твърде малък. Това са болести на прехода и тези неща се лекуват от времето. В момента нашето общество е едно малко дете, което след като е гледало дълго време само през витрината на магазина безброй лъскави играчки и лакомства и не е имало право да ги пипа изведнъж е пуснато вътре и му е казано да взема каквото пожелае. За съжаление то ще пипа и опитва всичко - дори и това, което очевидно не е за него...Що се отнася до чупене, късане, драскане...унищожаване на всичко, което не е негово - преди да търсим вината, където и да е другаде нека да я потърсим в нас самите - и преди всичко в семейството !
ОтговорИзтриване