Какво сторихте на 36 години? Това е времето за… бесило!

Какво ще сторите когато станете на 36 години? А какво сторихте когато бяхте на същата тази възраст?

Кажи-речи половин човешки живот. И много, и малко. Не е време за равносметка, не е време и за изоставяне на мечтите. Време е за… бесило.

На тази възраст Васил Левски превърна себе си в безсмъртието на мечтата. Химерата за равенството под слънцето на свободата, изгряло през мъглата в очите на роба, в сковаващия студ на шикалкавещия пред историята страхливец, из тъмата на гнусното предателство…

182 години от рождението на Апостола. Ще премине в обичайните венци, цветя, малко речи, тишина.

Замисляли ли сте се защо рождението на героите минава скромно, с наведени глави, без помпозност, а при смъртта им се вдига гюрултия сякаш сватба?

Защото няма значение кой и кога е роден, а как е умрял. Животът е безсмислен, ако главата е склонена, ако мълчанието все е злато.

Този свят е за смелите, гордите глави, крещящите за „свобода и правда”. Тяхната смърт е кладата, на която изгаря робът, не героят. Героите не умират. Но пък са обречени да ги честват страхливци, които мълчат, когато трябва да крещят, за които наведената глава е живот.

Животът е безсмислен, ако се живее измекярски.

182 години от рождението на Васил, 147 години от смъртта на Левски!

Остана само едно „Народе????”

24smolian.com