Спорт и музика – страст в „Жигула“-та и с „Юность“

Телевизорът беше „Юность“, телефонът беше с шайба. Компютри у дома нямаше, интернет бе непозната дума, „социална мрежа“ означаваше фул контакт и синини. Телевизиите бяха две…

Слушахме съботните мачове по радиото в жигулката, в ладичката, в москвича. Не виждахме какво се случва на стадиона, но промяната в интонацията на коментатора разпалваше страстта ни. Разтрисахме волана с ръце, искахме да го изтръгнем и в този момент „Греда, отново няма гол“. И после „поредна опасна атака, удар и десет хиляди са на крака“.

Нямаше нужда от повече. Седалката в съветския автомобил търпеше радостта. Гол, повече не трябваше. Ни да видиш, ни да чуеш!

Мачовете се гледаха на стария телевизор. Къде черно-бял, къде цветен. Чакахме сряда за една среща от Купата на европейските шампиони и после, към полунощ, обзора на останалите двубои…

Игрищата за футбол бяха стотици хиляди. Всяка зелена площ се превръщаше в „Ноу Камп“, всеки бордюр-в трибуни. Страстта бе навсякъде…

Така бе, когато се играеше футбол в информационната немотия. Когато спортът бе преди всичко чест, а не пари. Когато колената се очукваха преди да излезе новата версия „Фифа“,  „Плей стейшън“ бе нещо неизмислено още.

Когато всичко бе страст и мечти…

Четете по-късно темата на 24smolian.com:

Когато всичко бе спорт:

Кръв и чест – по тревата, на улицата, паркинга!