Вируси, мигранти и изгнаници с носии

Много паника и сълзи в окаяно общество

Истерията с коронавируса бе надвита единствено с тази от хилядите мигранти. На границата били, готови са, щурмът е настанал…

След дни на паника, равносметката е: нито един с новата зараза, „кьорав бежанец“ през границата ни. Всички минавали през Гърция.

Дори премиерът отиде да хапне с приятеля си Ердоган…

Вирусът

Маските в аптеките свършиха, нашенци се изпотрепаха да купуват препарати за дезинфекция на ръцете, сякаш сапунът вече е свършил. В магазините пък най-търсените продукти бяха дълготрайни, пакетирани храни.

Една журналистка бе свалена от правителствения самолет, защото имала хрема. Кихнала, покашляла се и така-без летене за сметка на данъкоплатците.

В столицата дядо бил свален насилствено от метрото защото се закашлял. Грабнали го притеснените пътници и го изхвърлили на следващата спирка. Пенсионерът се разплакал. Бивш учител, преживял какви ли не пандемии-и политически, и вирусни, а сега го наказа една тълпа, завладяна от страховете…

Бежанците

10 000 мигранти сме можели да приемем без проблем в България. Тъй рече някакъв експерт. По миграцията вероятно.

Преди няколко години, по време на първата всеобща бежанска паника, един родопски кмет бе рекъл, че можел да настани стотици бежанци в стари казарми в града. Общината настръхна от предложението. Управникът се отказа, въпреки че щеше да е добре за бизнеса му с обекти за бързо хранене. Така де, тези хора щяха да тъпчат здраво банички…

Сълзи на Шипка

Младо момиче ревна на Шипка пред телевизонните камери. Облечено в носия, с кожено яке върху й, с дълги няколко сантиметра шарени нокти, тя зарида за отношението към националния празник. Не идвали хора с носии, а по анцузи и дънки. В учебниците пишело някакви шантави неща и т.н. И бърше сълзите с ноктопластиката, емен да си извади окото. Същата, вероятно е дошла с каручка за празника, а обичайното й облекло е носията. Предвид ноктопластиката, едва ли.

Винаги е имало лицемерни сълзи за всеки български празник. И от всякакви хора. Един с много апартаменти си умираше да се изпъче с потури пред въртящи се чевермета, а после да си се прибере с асансьора директно в хола.

Безумни сълзи по безумен повод. Така де, нима всички трябва да тръгнем с носии и на магарета, че да покажем истинската българщина? Може, но нека първо свалим ноктопластиката и спрем селфитата със смартфони пред джиповете…

Пък какво пише в учебниците? А какво пишат класиците? И защо произведенията им хващат прах в библиотеки и читалища, защото няма кой да ги отгърне? Това е по-страшното. Не анцуга на Шипка. Превода на Вазов от български на български е по-страшен, дори повече от това да си извадиш окото с фалшивите нокти.

Ама нейсе. Сълзи да има. И носии, а че сърцата и главите празни, айде…

„Изгнаници клети, отломка нищожна…“

Яворов написа „Арменци“ и завинаги накара потомците на тези бежанци в България да я назоват Майка.

„Всеки, който стъпи на българска територия, той става мигом свободен“, е записано първата ни Конституция. Народът ни винаги е отварял сърцата си за препатилите, защото знаеше що за участ е това.

Сега е друго. Сега сърцата са закоравели заради същата тази орисия, но у дома. Нашенци са бежанци от собствената си Родина, изгнаници дори в пределите на Отечеството. Загубили са вяра, упование в същата тази държава. Не смеят дори да се възпротивят на несправедливостите. Избират бягството. Мълчанието, протестът на зарязаните домове, на буренясалите ниви, на пропадащите къщи. И въпреки всичко, на хиляди километри от тук, те таят своята малка надежда за Родината. Палят вощеницата пред кандилото на малкия спомен за детството, за другите времена. И пращат своя дан за своето Отечество. В евро, от всички краища на Европа и света.

Потресени от вируси, разхлипани с носии, дори окаяни мигранти не искат да споделят съдбата им.

„Изгнаници клети, отломка нищожна…“.

24smolian.com