„Записки под карантина“: Мама плаче, дете рисува слънцето като коронавирус! Усмивката е моята маска…

„13 март – Ден първи.

Пия кафето си на терасата. Тихо е. Снежно. Радвам се, че никой по телефона не ми звъни, за да ме кани на кафе и аз да търся оправдание – обичам да съм сама с кафето си. Денят отлита в тишина и „вкъщи“. Дали усещам самота?! Тръгвам към гробищата – мястото, на което съм се разделила с тези, които бяха безусловната подкрепа и обич – брат ми и баща ми. Съобщение по вайбър – приятел, който не съм виждала от 26 години, но ми споделя – Изплашен съм! Според теб светът ще стане ли по – добър?! Ти винаги знаеш!...

Усмихвам се! Усмивката ме пази! Усмивката е моята маска!

Ден, след ден, след ден – сутрешен брифинг, новини, работа, радио, новини, скандали, мерки, проверки, цифри, кадри..., никой не казва какво да правим и как да се лекуваме „вкъщи“. Социалните мрежи ни разделят, сплотяват, намираме се, пишем до полунощ. Подкрепяме се, питаме се, споделяме. Живот на разстояние!

Усмихвам се! Усмивката ме пази! Усмивката е моята маска!

Фейсбук – попадам на снимка на горд дядо, чиято внучка е направила рисунка – кукла, с рокля от медицинска ръкавица и на мястото на слънцено – Коронавирус! Красиво е! И е зловещо! Питам се – какво се случва в главите на децата по света?! Споделям с приятел... във Фейсбук.

Усмихвам се! Усмивката ме пази! Усмивката е моята маска!

И отново дни – пътуване, работа, маска, проверки, мерки, брифинти, цифри... Боли ме гърлото, но никой не казва какво трябва да се прави „вкъщи“ – отвсякъде само цифри за болни и умрели... Купувам 3 пакета билкови лукчета – обичам ги и ми успокояват гърлото...

Усмихвам се! Усмивката ме пази! Усмивката е моята маска!

7 април – Ден на здравната помощ и... Ден за пенсии! – Поздравявам здравните работници. Работя от „вкъщи“. По новините казаха, че Президент и Изпълнителната власт си говорят чрез Гьоте, но пък са дали 40 лева над пенсията, за Великден. Обаждам се на мама, за да й честитя „премията“. Тя ми се радва и благодари, че съм й купила маски – всички били с такива. Подготвили им били столчета през 2 метра, дезинфекцирали, че и полицай ги е проверил дали спазват „мерките“. И започна да плаче. Мама плаче!!! Мама, както и онова дете с рисунката разбира, че има опасност! Мама и онова дете са разбрали, че трябва да се пазят! И се пазят! Но и мама, и детето показват по различен начин, че са психически травмирани от демонстрацията на спазване на „мерките“, чувстват се безпомощни, защото и те може би искат да чуят какво трябва да правят, ако ги заболи гърлото „вкъщи“... Също като мен!

Усмихвам се! Усмивката ме пази! Усмивката е моята маска!

Днес фейсбук приятелка, която не познавам, но искам да я прегърна, ми изпрати съобщение – ОБИЧАМ ТЕ!

Усмихвам се! Усмивката ме пази! Усмивката е моята маска!".

Една родопчанка, която успя да опише толкова много емоции...

„Записки под карантина“ е новата ни рубрика, провокирана от стотиците ваши обаждания, писма до редакцията ни.

Напишете ни вашата история, вашите страхове, вашите желания, тревоги, нужди, и ние ще ги публикуваме.

Един ден в изолация.

24smolian.com