Уж здрав, а болен или газоотделяне в името на властта

Стокхолмският синдром е феномен на психиката. Породил се е когато заложник започва да изпитва привързаност към похитителя си. Идентифицира се с него, симпатизира му, чувства го близък, възприятията му са изцяло пленени от неговата същност. И не желае да се раздели със статуквото.

Много откачено, но факт.

Дали пък няма след края на корона истерията, болшинството да изреве: „Не искаме навън, тук ни е добре. Удължете, кажете как да дишаме, да си бършем задните части, не можем навън!“

Едва ли. Прекалено хубаво. Утопия за всяка една власт из света, че тя е неразривно свързана с добруването на обществото.

Но понеже България е в дъното на всичко, то тук всичко е възможно. Вече наблюдавахме първа стъпка към синдрома. Разбира се, от страна на „мисирките“ от брифингите. Медикът с пагоните до такава степен втръсна на всички, че премиерът го свали от екран. И персоналът на „Мисирково“ ревна. Та пак го върнаха. Веднъж седмично, но и първи епизод от новия формат е като повторение на останалите от сапунката. Наместване на очилата, изчитане на цифри, мъмрене на неподходящите въпроси и край. 30-те минути мохабет за „тамяна и вируса“ и тем подобни приключва.

Темата продължава до късно през нощта-анализи, коментари, нови лекарства, втори, трети, пети вълни.

Поредицата „Шок и ужас“ обаче днес изкачи поредния си връх. Открит бил нов симптом на Ковид-19, който карал хората да си въобразяват, че са здрави. Цитиран някакъв планетарно неизвестен форум, а идиотщините в него разпродадени по медиите като на битак в черен петък. Разбирате ли за какво иде реч? Вие сте здрави, но всъщност не сте-ужасно болни сте, но новият симптом на короната не ви дава да го разберете?!

Тази глупост за пореден път потвърждава едно газоотделяне от времето на неосъществения комунизъм, но в съвременен вариант. По линията Москва-София. Перифразирано така: като пръднат господарите, слугите направо се насират.

Един пример от съседите, в област Кърджали вече няма нито един заразен. Но бройките все още пълнят общата цифра за страната, която бива поднесена със сутрешното кафе. Важно е да набъбват.

Истината е, че вирусът е добре дошъл за всяка една власт в света. Той замрази обществото и измести фокуса към себе си, карантинирайки много от проблемите.

Вирусът не запълни нито една дупка по пътищата в страната, не прибра нито едно улично куче, не ремонтира нито една неработеща лампа, но пък издигна маската в култ и прати преждеспоменатите теми в сандъка. Вирусът се опита да убие всяко инакомислие, извън всеобщия страх. Вкара политиката в така удобното за нея status quo, под аплодисментите на изпълняващите своите задачи на „първа линия“ т.нар. национални медии.

Животът, разбира се, си продължава. В своя безкомпромисен ритъм. В който обаче вече и здравият е подложен на съмнение.

24smolian.com