Калта и скъпият политически чепик

„България е малка страна, трябваше досега да бъде превърната в градина, бе! Села, градове, всичко могат за един месец да направят, но…“.

Тъй разсъждава един мъж в едно родопско село. Пазарува на вересия. Гледа животни и, изобщо, е щастлив от живота. Макар и труден, макар и тежък, той не спира да се усмихва. Весел, но и директен. Прям за реалността.

А тя според него е:

„В правителството трябва да има умни хора, но да не мислят само за техните работи, а общо за всеки, за народа. А не-работи в парламента, пък се занимава с търговия, с нас не се занимава. До един са търговци. Подал молба там да работи, пък се занимава с още три-четири странични неща. Не си гледат работата. Аз моите животни, ако не ги гледам, ще умрат“.

Какво би направил, ако при него, пред къщата му, стъпи кракът на някой политик. Обут в скъп чепик, марков костюм…

„Ще го пратя веднага в обора, да се понаучи малко“, отговаря. И се надява да дойде някой подобен.

Ама не идват. Там, при него, никога не стъпват. Гадно им е, от калта. Не за друго, шпицарките са скъпи.

Очаквайте темата:

Започва се…

Чудото на асфалта и водата или просто… избори!

24smolian.com