Победители няма: „Жегата“ ли стопи 600 000 избиратели?!

Огън от небето, жар по земята. Горещо лято и в буквалния, и в чисто политически смисъл. Ще става и още по-жарко, бъдете сигурни. Страстите ще се нагорещят до червен код за опасност на полит битието. Търпение само.

Жегата стопи избирателите с 600 000. С толкова по-малко отидоха до машини и урни, за да дадат поредния вот за парламент. И всички загубиха, някои повече. Дори и един бивш премиер все още да се зове победител, всъщност реалностите са други. Той губи „тегло“ вот след вот. Близо 200 000 гласа през юли спрямо април. Стопи доверието си с около половин милион избиратели пък спрямо по-предишните избори. И това ако е победа?!

 

Резултатите

 

Само две от шестте партии, които влизат в новия парламент, вдигнаха резултатите си. „Има такъв народ“ и „Демократична България“, съответно с близо 92 000 и над 43 000. Останалите топят доверие като сланина върху скара. ГЕРБ са с минус 195 хиляди гласа, БСП с над 114 000, ДПС с 43 000 гласа. Формацията на Мая Манолова е с отлив от над 14 000.

 

Власт

 

Стабилно правителство е невъзможно. Пътят към поредни избори е открит. Преди това обаче ще има драми. Какъвто и списък с министри да бъде представен, той ще бъде разкъсан. Вече се вижда. И Христос да слезе отново на земята, най-вероятно ще бъде разпнат отново.

 

Народ

 

Народ, който търпя какви ли не муцуни с примитивен изказ и интелект, сега не може да възприеме нещо различно. И бърза. Иска решение на всички проблеми на мига. Но всеки е омразен и никой не става. Имаше някои забърсвани от бензиностанции и слагани на министерски постове, но… мълчание. Сега е друго. Странно. Десетилетия търпение пред всякакви измекяри, превърнали се в несметно богати за сметка на същия този народ, а сега…

30 години политика във вакум. Сега нахлу въздух и стана нетърпимо.

 

Кой е виновен?

 

Търпение, тишина, малко площади, малко улица. Всеки е виновен. Мълчанието е злато, но само за определени хора. За тези, които диктуваха събитията и разграбването. Преклонените глави насочваха сабите към гърбовете. Докато не се раздра и последната надежда.

И да има такава, то тя вече е пропита със съмнение. Три десетилетия изнасилване с нежен подход допринесоха за това. Черното е бяло, бялото е черно. Огледалният свят на нечистоплътния преход, който роди геноцид и изгнание. Нищо друго. Невинни в него няма. Нито тези, които грабиха като изоглавени, нито тези, които мълчаха като прислуга в имение на плантатор в южните щати в началото на 19-ти век.

Понесохме страшно много подигравка, искаха огромно доверие-получихме последно място по всичко и снимки с пълни чекмеджета.

Виновни сме, че търпяхме 30 години мафията да превземе държавата и да се пренесе в дворците, строени от нашето мълчание. Преходът срути заводите, но построи сараите. На целия управленски башибозук, който не се посвени да опре мръсните си ръце до всичко и до всички.

 

Единствената победа

 

След горещия вот през юли, победители няма. Кой каквото и да ви казва. Просто рухна един модел, и една личност, която спрягаше всяко изречение с „Аз“. Но за всеки негатив го започваше с „Те“.

Победители няма.

Единствената победа е неистовата жажда за промяна.

От тук насетне трябва много, много работа и доказване в ненормалната обстановка на всеобщо съмнение. Заради преповтарящия се спомен на прецакването. И доволно ухилените свински физиономии на прецакващите.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com