„Понякога ще идвам във съня ти…“: Партийни слуги посегнаха и на Вапцаров?! Колко пъти ще го разстрелвате, Горане?!

24smolian.com/Коментари

„Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –ще те целуна и ще си отида“.

Последните стихове на чутовния Никола Вапцаров.

Осъден е на смърт чрез разстрел. След първия залп оцелява. По всички неписани канони е трябвало присъдата да бъде отменена и животът му подарен. Просто защото Бог не е пожелал да умре.

Не, това не става. Вапцаров е изправен и застрелян повторно.

Сега един коментар от дясната ръка на бившата дясна ръка на Бойко Борисов-Цветан Цветанов. Който завинаги в историята ще остане с масовото подслушване на хора.

Ето какво казва Горан Благоев от партията на Цветанов:

„Г-н Президент, не се обръщам към Вас с „уважаеми“ защото след изказването Ви по повод 80 г. от разстрела на Никола Вапцаров и последната искрица желание да проявя полагащото Ви се протоколно уважение у мен изчезна.

„Антифашистът Вапцаров е мъченик на една кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от историята“. Това са Ваши думи, г-н президент, изречени на 23 юли т.г. на поклонението в мемориала „Гарнизонно стрелбище“ в София. “Мъченическата“ кауза, която Вие приписвате на Вапцаров, е описана ясно от самия него в протоколите от разпитите му отпреди 80 години. Признания за същата „кауза“ правят и останалите подсъдими по този процес. Автентичните документи се пазят в Държавна агенция „Архиви“ и без много усилия всеки може да ги прочете дори онлайн на сайта на агенцията…“.

Горанов, всички „признания“ на Вапцаров са изтръгнати с нечовешки мъчения. Горанов, един стих да бе написал като Вапцаров, един поне. Ти ли ще съдиш един човек, умрял за своя идеал и завещал приказни стихове?!

Затова България е известна като страната на мъртвите поети.

Защото всякакви партийни слуги си правят упражнения.

„Ето – аз дишам,работя,живея и стихове пиша (тъй както умея).

С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога…“

Отново Вапцаров.