Да разрушим паметниците! Да останат голите изтъргувани задници…

Самуил Крумов/24smolian.com/Коментари

Идва външният министър на Украйна и започва да диктува по списък с какви оръжия разполага държавата ни и какви да даде на неговата. Ултимативно някак. Заповедно, сякаш е в собствения си кабинет и разпорежда на секретарката си.

Тишина.

Как чужденец се е докопал до подобна информация със секретен гриф?

Мълчание.

Събират се едни хора в една стая и решават да даряват оръжията на България на Украйна. Класифицирана информация било да се сподели с народа какви точно системи ще се предоставят.

Пак тишина.

В България все по-ясно се очертава, че политици няма. Има марионетки, които отдавна са спазарили собствениците си задници с едни хора, които странно защо наричат „партньори“.

Някакви лумпени потрошили част от плочата на паметника на Съветската армия. Смелостта на подобни е да рушат, хвърлят бои, цапат, съсипват. Новите герои, върхове в примитивизма.

„Вандалският акт е действие, което държавата трябваше да свърши отдавна“, изрича днес един бивш премиер. 12 години не го свърши, защото имаше далеч по-важни работи, какви са, всички видяхте. Сега задава тон на партията си-да се премахва паметника.

Колко подобни монумента сринахме? И защо? Освободихме ли се от миналото? Добро, лошо, наше си-не! Какво се постигна с това? Облизване на задниците на новите господари.

В държава, в която деца събират капачки за линейки, а политици раздават оръжия на страна във военен конфликт, излагайки своите сънародници, и искат да рушат паметници, вдигани от предците им, нещо не е наред. И всеки знае кое е то.

Когато си спазарил собствения задник, всяко решение е немотивирано. Алогично, дори престъпно.

„Вандалски акт, който държавата отдавна трябвало да направи“.

Страната на вандалите. В която всичко е сринато. Останаха голите задници. Но и те разпродадени.

P.S.Благодарение на съветските паметници много от сегашните партийни лидери са живели в охолството и благата на така омразния им строй. Сега просто черпят от другата страна…