Тегобата на гастарбайтера: Мрази партията, а всичките му роднини в нея!

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

 

Вървеше по улицата в чуждата страна забързано. Наведен, поглед в съзнанието. Виковете в квартала в огромния град заглушаваха мислите му. Арабите продаваха. Повдигна очи и се заозърта. Разлика в цените с по 1-2 евро.

Търсеше качество.

Спря се пред няколко магазина. Поговори с хората. Единственото, което разбра, бе че всички продават супер телешко.

Хареса това на Хамид.

Купи без да се пазари. Било заколено халал.

Довери му се. Арабинът пушеше хашиш на всеки кръгъл час. Но бе читав. Не лъжеше.

 

Като тези у дома

 

Прибра се, а децата го наобиколиха.

Радваха се, радваше се и той.

Истински!

Не като тази лицемерна страна, си помисли.

 

На село как беше

 

Жена му го целуна. Той седна на дивана в хола и пусна телевизора. Даваха нещо за „специалната операция“ на руснаците в Украйна.

Ядоса се.

„Това е война!“, изкрещя.

„Кротко, не си на фронта“, рече жена му, която беше почнала да приготвя месото.

Завиха сирени отвън. Замисли се. Стана и излезе на прозореца. Тераса нямаше. Огледа се. Минаваха линейка и пожарна.

Беше му писнало.

Все едни и същи звуци, а на село как беше…

 

Гурбетчията хваща телефона…

 

Пръстите се хлъзгаха по дисплея. Докато псуваше наум си спомни мачовете на село. Преди години, когато бе дете в Родопите.

Тъкмо си бе обул новите калеври. Вкара три гола…

Децата не разбираха неговия ентусиазъм, когато им разказваше.

Размърда се и влезе в новините за Родината.

Ядоса се.

Рече, че всички медии са в ръцете на…

Беше партия. По-точно лидерът на организацията.

Мразеше го неистово.

И всичко свързано с него.

Не можеше да го диша. Беше гастарбайтер, макар и с чуждо гражданство, заради такива индивиди.

Псуваше ги, ненавиждаше ги.

Съпругата му направи забележка.

Той й тегли една на един език, който тя не разбираше.

 

Преди час…

 

…се беше чул с роднини у дома.

Говориха за избори. Притесняваха се за работата си.

„Как не ви е срам, бе!“, бе изрекъл.

Тъжно му бе.

Той ненавиждаше партията, която бе назначила на работа цялата му фамилия в родината. Всички, около десет души, бяха на „хранилка“ при тези, които мразеше.

Той наричаше партийния шеф „Меди“. Те му викаха „Шефе“.

Мразеше го иначе.

А роднините го боготворяха.

За хляба. За честта, за…

„Баси майката!“, си помисли преди да заспи на дивана с последната мисъл „Няма да се върна!“.

На снимките:

-„Можем“, ама не можем

-С няколко ореха на ден той прави обувки. От политика не се интересува. Както и за драмата на избягалите