Робите и Шипка: „Свобода или смърт“ е послание на духа, не татуировка

Жельо Михов/24smolian.com/Лично мнение

Роден съм на 11 август. „Подзаглавието“ на последното стихотворение от „Епопея на забравените“-„Опълченците на Шипка“.

На тази дата през 1877 година са се водили най-ожесточените сражения на този връх чутовен.

Винаги съм смятал, че пътят на българина води към Шипка. Пътят на жадуващия свободата. На този връх тя е изкована. Там се печели войната. Десетата поред Руско-турска война води до 3 март и Санстефанска България. Останалите „велики“ сили не позволиха това да се случи.

България поиска сама да го стори с цената на две национални катастрофи заради един идеал. За жалост, неуспешно.

Но 3 март и мечтата за обединение на българското землище остана. В душите на милиони потомци на тези чутовни хора, които грабнаха „камънье и дърве“, за да изковат една свобода.

Сега една прислуга иска да премахне този Национален празник, сякаш 24 май не е също такъв. Създавайки още по-голямо разделение в обществото ни. Едни хора, чието доверие сред обществото е едва 20 процента. С цел да угодят на господарите си, тези слуги изправят народа си срещу самите себе си. И пак ще го отправят към Шипка.

Много опасно, много, господа от прислугата.

Свобода или смърт е послание на духа, не татуировка.

Мислете, до какво ще доведат действията ви.

Вие може да сте роби, но ние не! Шипка ни го завеща!