От Запад към Родопите: Автомобили на късмет – внос от „кьорави баби“ и „куци лели“

24smolian.com/Общество

Пълно с автокъщи в Родопите. Изникнали като гъби в последните години. „Колкото повече километри изминаваш към вътрешността на страната, с всеки областен град цената пада“, пък констатират купувачи в региона. Тоест, като при горивата, в планината е най-скъпо.

„Към момента всичко е скочило, както в Западна Европа, така и у нас. Говорим за цените на коли втора употреба. Всичко е заради нови правила относно старите автомобили“, коментират запознати.

„13-годишен автомобил ми излезе 6000 лева. Търговецът намали с 500. След месец и половина с отстъпката платих за смяна на съединител“, казва пред екип на „Родопи voice“ купувач. Въпрос на шанс.

 

„Куци лелички”, „баби с кофти зрение” или „внимателни каки”.

 

Това са най-големите донори на автомобили втора употреба в региона. Поне така казват 80% от продавачите на коли „нов внос” по автокъщите в Източните Родопи. Всъщност, дори терминът е пресилен, защото това са просто терени, заградени с мрежа и от двадесет до петдесет коли втора ръка в тях. Встъпителната реч на търговците относно „първия” собственик на превозното средство цели да обясни малкото навъртени километри на таблото за възрастта на автомобилите, болшинството от които минават две-три петилетки по пътищата на различни европейски държави преди да цъфнат на българска територия.

„Километражът не е превъртан, гарантирам. Лично съм докарал колата. Купих я от възрастна жена, която я е държала в гараж. С нея е ходено единствено до магазина, при съседи и т.н. Италианката имаше проблем с придвижването”, убеждава търговец на автомобили в областен родопски град. Сиреч, до магазина и обратно, в продължение на 18 години, резултатът е малко над 80 000 навъртени километра. „Ако е имало пипане в километража, това е направено там. Но жената е първи купувач, възрастна, едва ли знае подобни похвати”, убеждава автотърговецът.

Негови колеги посочват пък за предишни собственици „внимателни млади жени”, които пазели „като очите си БМВ-то” или баби с влошено зрение, които поради същата причина решили да се разделят с автомобила си след изминаване на 100-150 хил. км., но пък без поражения по колата.

 

„Всички пипат. Няма кола втора употреба, която да не е с превъртян километраж.

 

Купувате ли, умножавайте най-малко по две. Дават ви автомобил на 117 хил. км., задължително ползван от жена-това предполага грижа и рядко заставане зад волана, но не. Със сигурност километрите са над 300 000. Масова практика”, разкрива бивш работник в автокъща в Родопите. По думите му километражът е пипан пък поне два пъти-веднъж преди да бъде шитната на нашенец и втори-преди той да направи сделка в България. Според него, закупуването на подобен автомобил втора употреба винаги е въпрос на късмет.

„Едва 4% от 4-те милиона автомобила у нас са на възраст до 5 г., докато почти всеки втори е на около и над 20 г. Най-често автомобилите втора ръка идват от Германия или Италия. Ако карате такъв, е твърде вероятно неговият километраж да е „превъртян” т.е. манипулиран”, посочват специалисти.

Тактиката е на недобросъвестни търговци, чиято цел е проста-вдигане на цената. „Тунингът” в оскъпяването дава горница с до 30 на сто, на който са подложени една трета от автомобилите втора ръка.

 

Стандартът и „гъзарията”

 

„Всеки иска да кара нов автомобил, но желанията нямат нищо общо с реалността дори с риск за здравето и живота. Кой луд ще избере старата „барака” вместо лъскавото возило с всички екстри? Няма такава будала. Но колко хора могат да си го позволят тук? Стандартът ни е такъв, че ако искаш автомобил, то той е отражение на джоба. Затова втора, трета, пета ръка, разчиташ на късмет и купуваш, а колкото издържи. Започват се ремонти, смяна на това и онова. Всичко е кърпеж, за да се удължи живота. Колкото издържи и после продаваш на друг още по-закъсал и отново пазаруваш втора ръка с надежда за по-дълъг живот. Това е истината”, коментира водач с 30-годишен стаж зад волана. Сменил е около шест автомобила досега.

 

Работи в чужбина, върни се с кола

 

Много от нашенци зарязаха услугите на родни търговци на автомобили след масовото гурбетчийско преселение след 2007 година в стратегията „Заминаваш с автобус зад граница, връщаш се с автомобил”. „Много по-изгодно е да се купи кола от чужбина. Спестява се разхода от горницата на търговеца в автокъща. Офертите също са по-добри, особено когато се купува направо от човек. Разходите при прибирането също се намалят защото обикновено нашенци пътуват по няколко души и делят горивото. Винаги автомобилът може да бъде оставен и за продажба у дома докато бачкаш зад граница и се върнеш с нов”, коментират гурбетчии от Източните Родопи.

По последни данни, над 65 000 са регистрираните МПС в Кърджалийско, като леките автомобили са над 50 000. Броят на превозните средства в региона пък расте средно с по над 3000 на година.

 „Тук трябва да се кара стара кола, здрава, новите бързо се чупят. Аз моето „Голф“-че не го сменям. 25 години го карам из улиците на Кърджали и нищо му няма“, казва пенсионерът Али от най-големия кърджалийски квартал. Други залагат на джипове, с по-висока проходимост.

„Старо японско или старо германско-това е за градско каране. Здрави коли. Или пък заложи на шведите-„Волво“ е със способност на танк за оцеляване“, съветва продавач на коли на втора ръка.

На първата снимка: Бусът тръгва рано сутринта за Хага с две платформи. Ще се върне пълен