Старецът и баирите: „Нашите избягаха, дойдоха чуждите…“

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

„Тази земя, момче, е напоена с кръв! Дори в сушаво време, от пръстта, камъните, храстите, мирише на кръв! Това знаеш ли го? Ами, ела да вдишаш!“, призовава 80-годишен старец. Едва го стигаш по баирите. Набира се като дива коза. Гони си животните, защото:

„Кой ще ми ги върне? Аз на тази държава не вярвам, не вярвам на никого!“.

И продължава да гони. Псува, вика, размахва тоягата. Кучетата лаят след него, пред него, до него.

Верни стражи. Ама и те се объркват. Поради движението на тоягата. Където свари.

Търси си ги.

„Една изгубих, да й е*а майката, но ще я намеря. Козите са като дяволи. Катерят се по най-стръмното, ама и аз след тях. Задъхвам се, бре“, казва мъжът.

И пак тръгва.

Селото му е наблизо. Има-няма два баира докато се стигне до него.

 

Малцина са останали. Всите млади са по чужбина.

 

Той, съседката, по-дърта от него, комшията оттатък две къщи, трактористът и… Не може да си спомни за останалите.

Малко са.

Но пък много хора питали за имоти.

„Не спират да идват и да искат да купят. Ама как да стане? Няма ги собствениците, пък и те са един бюлюк хора“, обрисува несбъднатите сделки старецът.

 

„Ама аз искам да ги питам, какво ще правят тук?

 

Те, изнежени, ръцете им без мазол, свикнали по два пъти на ден да се къпят. Ама тук вода няма бре! Няма магазин, от глад ще умрат. Да ги накарам тия кози да издоят и ще се схванат. Не могат. Т`ва де не е магазинът да си купят. Тук трябва да полееш с вода, да разтриеш вимето, леко да подхванеш, да почнеш полека. Не да грабнеш бутилка мляко от тезгяха!“, казва възрастният родопчанин.

„Не стават!“, отсича за новите, които от граждани искат да станат селяни.

Не приема факта, че те пари си имат, коли, ще се преборят. Цъка с език и гледа ту небето, ту земята…

 

Бизнес в затънтеното село за стотици хиляди евро

 

Селцето е затънтено, но с красива гледка от баирите. Живеят едва 25 души, но природата и чистотата им дават сила. В него обаче се правят сделки за стотици хиляди евро!

Осем семейства от Англия са закупили имоти в ардинското Любино през последните години. Идват предимно през лятото. „В момента няма никой, а и от доста време не са били тук“, споделя кметът.

Две от британските семейства са решили да се разделят с къщите си. Едната е била продадена на… американка за 90 000 евро. Сградата е на два етажа. Преди години англичаните я купили за 45 хиляди евро, стегнали я, а сега са я продали на двойна цена.

Друг британец пък е спазарил имота си за 36 000 евро. Къщата вече е собственост на човек от Турция.

 

25 души население

 

В Любино живеят около 25 души, през лятото обаче населението достига и дори надминава 100.

„Много хора идват да търсят имоти. Харесва им тук, гледката, природата. През лятото пет млади семейства от София дойдоха да питат за къщи за продан. Оставиха си дори телефоните да им се обадим, ако има желаещ да продава“, допълва кметът. Проблемът обаче е в многото собственици, наследници на семейни имоти, които обаче са пръснати по различни страни.

 

Вимето

 

„Вимето на животното се пипа по-нежно от това на жената. Не мож си представи какво нещо е това. Животното ще те ритне, жената само ще те напсува. Така се гледа стопанство, с нежност и любов, дори повече от тази на жената. Така се съгражда. Тия идват на въздух, но не да работят. Нищо не стана от тях“, казва старецът. Ядосан е. Има си своите причини.

В цяла Европа има протести на фермери. Нашите дори не са чували за това. Те живеят в своето спокойствие, грижи, животни и… планината, отразена в очите им.