Михаела Илиева/24smolian.com/Общество

Надали има човек от Родопите, който да не е чувал поне нещо за малката родопска певица Катя Минчева. Ако някой не я познава по гласа или визията й, то със сигурност я знае като човека, преобърнал на 180 градуса физичните и медицински закони и показал как, ако искаш да направиш нещо, няма сила на света, която да те спре.

Тя е родом от красивото неделинско село Изгрев. Живее типично по родопски - в малка къща с цялото си семейство. Още от малка е закърмена с любовта към българските традиции и с ценностите на отрудените, но истински хора.  За детството си Катя разказва: „Аз съм от поколението, което бе възпитавано в уважение към ближния, род и родина. В семейство, което почита традициите и обичаите ни, с любов към фолклора от бита ни. От дете бях редом с родителите ми на къра, с тютюна и картофите, за да се уча на труд и любов към природата“.

Така остават вече отминалите детски спомени за едно по-хубаво време в паметта на младото момиче. Но освен с работата вкъщи и на нивата, Катя ще запомни детството си с един повратен момент, който разбива мечтите й и я превръща в пленничка на генетичното заболяване-хипофизарен нанизъм. Това събитие бележи живота й с черна линия и й показва, че не всичко е розово. Лекарите забелязват, че има изкривяване в гръдния кош на момичето и то няма да може да порасне до нормален ръст. И така, вече в продължение на няколко десетилетия, Катя остава заклещена в едно 120-сантиметрово тяло, което не расте и не се връзва с образите на останалите.

След това голямо медицинско разкритие, за нея следват много изследвания, трудни дни, изпълнени с притеснения и мъки, но най-вече следват стотици погледи и думи на хора, които не знаят колко трудно е да си различен. И въпреки че Катя има физически различия с останалите си връстници, семейството й избира по-трудния вариант за нейното развитие - тя да живее нормален живот, да ходи на нормално училище и да се чувства като нормален човек.


Едно обаче я отличава от всички хора, страдащи от тази болест, а именно - нейният глас. Той кара хората да замлъкнат и да слушат като запленени. Обичта й към фолклорната музика се заражда още в ранна детска възраст, защото нито за семейството й, нито за хората около нея, родопският фолклор е чужд. Катя открито споделя, че голяма част от песните знае от майка си и баба си, които също са пеели по нивите и седянките, а по-късно са се превърнали в нейни истински учители - и по морални ценности, и по музикални техники.

За таланта на фолклорната певица нейните почитатели разказват: "Когато запее, се пренасяш в друга Вселена. Толкова емоция има в гласа й, всяка песен е обвързана с чувство, затова и въздейства така. Малка на височина е, но голяма по талант. А като ги подхване родопските - няма спирка. Тя е истинско богатство и съкровище за всички нас“.

С прискърбие Катя си спомня за годините, в които й е било най-тежко, хората не са я разбирали и й се подигравали. Разказва как преди е плакала и чрез сълзите е изкарвала своята вътрешна болка. Най-големият й лек обаче е музиката и онова нейно качество - да те извежда от реалността. Въпреки че тя няма музикално образование, талантливата певица от Изгрев участва в много фестивали и събори и представя достойно родното си село. Освен това тя не само радва хората със своя глас, а и предава наученото на децата в селото, като организира празнични концерти и програми.

Освен музикалната си кариера, Катя активно участва в различни инициативи, с които родното й село да се подобри и развие. Като истинска родопчанка, за нея планината, въздухът, цветчетата и птичките придобиват друг смисъл. Планината не е само място за разходка, но се превръща в неин истински учител - и в живота, и в музиката.

„Благодарение на семейството ми, добрите хора в селото и приятелите ми, станах силен човек без комплекси от ръста ми. С тяхна помощ и морална подкрепа успявам във всяко начинание. Сега вече, благодарение на Всевишния, имам мъж до себе си, което ме прави още по-уверена и силна“, допълва още родопската певица.

Може да се каже, че Катя е примерът, от който днешното поколение има нужда, защото тя е доказателство, че няма невъзможни неща и всичко се постига, когато има желание. Тя е истинска съкровищница, в която са събрани трудолюбието, красотата, талантът, добрината и честността. Тя е живото олицетворение за малките хора с големи истории, които със сигурност ще продължат да се носят от уста на уста хиляди години.


Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I