Внуче обра дядото! Адът с неоновите светлини…

Светът, към който се стремихме, е постигнат

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Имало Световна седмица на парите. Ден на розовата фланелка, вмирисания чорап, че що да няма и на парите. Нали те са най-важното нещо, не е ли тъй?

Темата тази година била ,,Ако имахте 100 лева, как бихте ги направили 150?“. Наградите били осигурени от едно издателство и една организация, занимаваща се с просвета. Последното е силно казано. На простонароден език-трошат пари. Книговезницата пък вместо да накара подрастващите да четат книги, подсъзнателно желае кинти да печата.

Това настрана.

Интересни видеа можеха да се получат от страна на учениците. Като например: Давам 100 лева рушвет за пост, после си ги връщам пак с рушвети. Естествено параметрите са много по-различни, но принципът е един и същ. Или пък, кихам за депутати, партии, после те ми връщат петорно с лобистки закони.

Бе, интересна тема. С хоризонт.

Ако не знаете, от преумора, с какво занимават децата ви в училище, та ето отговора.

 

Как го прави внучето

 

Резултатът от подобни простотии влиза в криминалната хроника.

24-годишен нехранимайко. Обучен от съвременната просвета на розови фланелки, хелоуин и ден на парите. Нуждата от средства е под общ знаменател.

Младият мъж влиза в дома на дядо си и отмъква 25 000 британски лири и 200 лева. Спестявания най-вероятно от гурбета на родителите. Хитрецът инсценира обир, оставяйки отворена терасата на апартамента. Разследващите бързо влизат в дирите му и го задържат. Той признава всичко. Парите хвърлил в гориста местност. По-късно са открити и те.

Така се прави. Нямало е видеопрезентация на подобен съвременен бизнес. Родители и прародители инвестират в модерна просвета, а отрочето им обира спестяванията. Ето как се вадят бързи пари!

Ало, издателствата и програмите, награди няма ли за подобни таланти? Все пак вие ги моделирахте така с простотиите си?!

 

Старците с многото мангизи

 

Пари за децата, внуците, пестене за операции, пари за ресторанти, приятели, та дори и… леки жени. Така харчат средствата си „богатите пенсионери“ в Родопите. Регионът е в дъното в страната по среден размер на пенсиите поради ред причини, но има и десетки, които достигат завидни размери – по 2000 лева на месец. Става въпрос за бивши миньори, енергетици…

„Дадох по 20 000 лева на децата, а те дори не ме поглеждат. Живея сам и си спестявам парите. Имам повече, отколкото работещи хора. Но вече няма сили за забавления“, споделя 85-годишен мъж от село в региона. Цял живот е прекарал в мините. В момента получава по две хилядарки на месец. Но е самотен и няма с кого дори да сподели последните си мигове на радост.

Не така обаче прави друг пенсионер в планината. Вдовецът редовно слиза от селото си до областния град. „Имах малко дела, проблеми, загубих пари. Но набързо спестих 10 000 лева. Обядвам в ресторанти, черпя приятели като взема пенсията“, казва мъжът.

 

Обича да харчи и за… леки жени

 

От най-евтините, 50 лева на сеанс, допълва той с мотив „все пак съм пенсионер, не баровец“.

„Всеки месец давам по 500 лева на децата, за да им помагам. Пенсията ми е 2000 лева. Повече от заплатите им взети заедно. Ако не им помагам, досега да са напуснали страната и да остана съвсем сам“, казва пък Бекир. Живее скромно в родното си село, няма нужда от излишен лукс.

На месец над 2000 лева до тавана от 3400 лева получават около 35 000 пенсионери в страната, като тези с пенсии  от 3400 лева за 762-ма, а над тавана получават 336 човека, сочат данните на НОИ.

Най-ниски са тези, които не са свързани с трудова дейност – военна инвалидност, социални пенсии за старост и инвалидност. Хората с такива пенсии взимат средно по 371,98 лева на месец. Най-високи са пенсиите в София – 809,54 лева, а най-ниски в Кърджали – 561 лева. Смолян пък е в „златната среда“.

 

„Дий, магаре“

 

Това са тъжните взаимоотношения в разбитите семейства. Какво остава за съседите, дори в малките населени места, където, поне се предполага, че всички трябва да си помагат…

Глоба в размер на 100 лева извади на бял свят… „кирливите ризи“ на съседи в родопско село. Човешките дела, дори в царството на спокойствието в Родопа планина, са на ниво „Дий, магаре!“.

С този израз се обръщал мъж към своя съсед, когато го виждал на терасата в къщата му. Сградите им са една до друга, семействата са комшии от години, въпреки че едното живее в града, но…

Актът бил съставен на единия съсед, след като другият пуснал редица жалби за обиди към себе си, съпругата си и детето.

„Надува клаксона на автомобила си, излиза и крещи към нас: „Ставайте, ку*ви, имате клиенти“. Нарича сина ми педе*астче. Обръща се към мен с думите „Доведе ли ку*вата или остави докторите да я чу*ат“, защото жена ми е медицинска сестра. Нарича ме „кьорав“, защото съм очила…“, изповядва в съда единият съсед.

„Не се търпи от четири години. Всеки петък, събота и неделя идват децата на съседа ми и вдигат партита в къщата. До сутринта музика и викове. Пияни младежи, които хвърлят бутилки по стената на моята къща. Сигнал не съм подавал, защото си казвам „съседи сме, все пак“, но след толкова години чашата преля“, споделя другият.

Съдебните препирни между двамата са при обжалването на наложения акт.

В крайна сметка санкцията бе намалена на 50 лева. Толкова струват подобни взаимоотношения. Дори в обезлюдяващите села.

 

Белезите на миграцията

 

„Много наши хора починаха по строежите на запад. Не само в нашето село, но и в околните. Отиват да работят, за да си съградят хубав дом тук, ама накрая траур“.

Подобни драми съставляват темите и новините в заведение в родопско село. В населеното място има дори блокове, строени по времето на златните години за рудодобива, когато селото е било пълно. Сега мините са затворени, хората ги няма. Само старци ожалват съдбата на младите.

„Аз съм пенсионер от Турция. Върнах се тук, за да избягам от Истанбул. Там няма въздух, не може да се живее. Тук обаче няма хора. Помня селото от детските ми години-пълно с народ. Сега само въздух“, казва изселник.

Белезите от миграцията са видими навсякъде в региона. Драмите от гурбета обаче не са само теми в малките селски кръчми.

 

„Дайте ми къщата и гаража, иначе не се връщам!“

 

„Голям брой от бракоразводните дела са завеждани с мотив „Той замина зад граница, за да работи, после спря дори да се обажда“. Патриархалният бит и манталитет биват разрушени от новите възможности, перспективи, работата за повече пари“, коментира адвокат от региона.

Десетгодишен брак, две деца, следва заминаване зад граница и развод след още десет години. Пресен пример от съдебната практика в Родопите. Жена заведе дело, за да си върне имота на родителите, прехвърлен на бившия й съпруг.

Мъжът заминал през 2008 година за Нидерландия, под претекст там да работи и да издържа семейството си. Вместо това, само след година интересът на мъжа към съпругата и двете деца секнал. Родителите на родопчанката решили да заздравят влошените взаимоотношения и разговаряли със съпруга. Той обаче им поставил ултиматум: прехвърляте двуетажната къща и гаража в село на мое име, след което се връщам при нея. Условието било „срещу задължение за гледане и издръжка“. Това така и не се случило, а след сделката съпругът отново заминал за Нидерландия. Десет години по-късно той се развел с жена си. Тя пък си поиска обратно бащиния имот, а съдът трябваше да решава тези трудни взаимоотношения…

 

***

Ясно се наблюдава метаморфозата на едно общество. От патриархално към… бездната.

Свободен полет. Мечти в дисагите, пълни с камъни, не със злато. Които отвеждат към дъното. Жалка сбирщина, все още наричана общество, за която „мангизите“ са висша цел и смисъл на т.нар. „демокрация“. Унищожаване и подмяна на ценностите.

В един момент всички ще се усетят, но ще е късно. Жертвите вече страдат.

Но какво от това, нали има Световен ден на парите. И как със 100 лева ще се извадят 150?

Опипвате ли с крачета дъното?

Това е Адът с неонови светлини, който привлича бездушниците, както лампата мушиците…

На снимките:

-Бардак в Германия; просия; децата от гетото

-Селската къща и еврото

-Кореком