Не Шенген и Еврозона, нов Сталинград ще промени България…

Самуил Крумов/24smolian.com/Лично мнение

България е на предела. Една погубена държава, вкарана в рамките на някакви ценности, за болшинството от народа неразбрани и необяснени. Тази „пета държава“ от 1300-годишното си съществуване е изчерпана, според Валентин Вацев, който разглежда периодиката по този начин. Първо царство, второ, трето след Освобождението, четвърта държава след Втората световна война и пета след 89-а година.

Разведряването и перестройката на Горбачов доведе до падането на Стената, разделяща Европа. Не разни митинги по селата. „Пристигайки и завземайки Източна Европа, ние заварихме празни окопи. Сражение нямаше. Просто Съветският съюз се оттегли, а след това спря да съществува“, описват американски анализатори.

Започнаха промени, фикс идеята на които бе НАТО и ЕС. Хората отсъстваха в уравнението. В момента идеологемите са свързани с Шенген и Еврозоната. И хората отново отсъстват.

Три поколения гастарбайтери. Народът намаля с 3 000 000 души без война. Хората избягаха, без дори да дадат генерално сражение, да отстояват своята държава. Бегълци, които не поискаха своя път за развитие. Направиха го индивидуално. Дори неукият Живков, на подсъзнателно ниво, разбираше геополитическото значение на България. И успяваше да го изтъргува правилно.

След 89-а година дойде епохата на глобалистите, по същество Троцкисти. Не забравяйте, че именно Лев Давидович Бронщайн, известен като Троцки, пръв заговаря за Европейски съединени щати. За огромна държава, контролирана от един център. Далеч преди Шуман да се пръкне и говори за ЕС. В момента е пълно с глобалисти, които отричат суверенното право на всяка държава. И България загуби този суверинитет.

Всички партии са на командно дишане отвън. Те са изчерпани от съдържанние. Те са фокусирани върху Шенген и Еврозоната, сякаш това ще реши всички проблеми, трупани от 35 години.

Нито един политик от прехода не осъзана важното геополитическо значение на България. Дори мантрите за великите магистрали, постоянно в ремонт, вече не хващат дикиш. Съвсем скоро сектор „Енергетика“ ще бъде съсипан. Както всички останали. Розовият свят на розовите слончета обаче продължава да бъде продаван пред обществото, което загуби доверие дори в самото себе си.

Говорещи глави, клакьори на всяка власт, открито казват, че народът не трябва да бъде питан за подобни решения, защото е прост. Хвърлят обиди из ефира за собствения си народ, а той бяга, без дори да се обиди. Прощавайте, но смятате ли себе си за прости, за хора, които не могат да вземат важни решения, че да делегирате тези права на други, контролирани отвън?

Всичко е разрушено. И истината лъсва след всеки язовир, наводнил населено място. И после кампанията с есемеси за спасяване на хората. Новите политици не успяха дори с това-да управляват 6000 язовира, построени за нуждите на народа от онова време.

Промените в България винаги са идвали след война. След Сталинград. Когато маршал Фридрих фон Паулус с милионната си армия е пленен и войната се обръща. Тогава дори най-върлите германофили се усещат, че отново са били на погрешната страна. България в движение скача от единия влак на другия, разминаващ се с него, за да запази териториалната си цялост.

Сега вървим смело към упадъка, към немощта след едно катастрофално управление с 35-годишен стаж,  което съсипа една държава. Освен ако не смятате, че „Лидъл“, Била“, „Макдоналдс“ и калпави магистрали са постижение.

Задава се нов свят, отново чрез война. Шенген и Еврозона не са спасение. Чака се новият Сталинград…