След „Аферата на гурбетчиите“ – край на схемата „Бачкам месец зад граница, у дома лежа с баровско обезщетение“

24smolian.com/Общество

Няколко месеца работа зад граница, после почивка у дома с обезщетение за безработица средно по над 1300 лева. На тази практика обаче ще се сложи край.

Комисията по социална политика в 50-ото Народно събрание ще обсъди на първото си заседание внесено от ГЕРБ-СДС предложение за промени в Кодекса за социално осигуряване. С него се слага точка на така наречената "френска безработица" - схема, която даваше възможност само с няколко дни работа в държава-членка на Европейския съюз да се получава максимално обезщетение за безработица у нас.

Предложението е при определянето на обезщетението да се вземат предвид всички доходи за 24 месеца назад, включително тези от България, а не само доходите от последната работа в чужбина.

Средният размер на обезщетението, определено по българското законодателство, е 538,07 лв., а на хората с краткосрочна заетост в държава-членка на Съюза е 1365,74 лв.

Подобни обезщетения не бяха рядкост в Родопите. Най-известният случай пък е т.нар. „Афера на гурбетчиите от Неделино“. Тогава около 70 души, наети на работа в Испания от родопски работодател, получиха обезщетения в общ размер на над 240 хиляди лева. Някои от тях обаче са се водили на работа едва няколко дни, други дори не са пътували до Испания. Няколко години прокуратурата работеше по случая, с помощта и на властите на Иберийския полуостров. Голяма част от обезщетенията бяха възстановени на НОИ. Държавното обвинение в крайна сметка прекрати производството. От Института атакуваха определението на прокуратурата в съда с искане да има наказани. Както 24smolian.com първи писа, съдът отхвърли молбата.

Съвсем наскоро пък гурбетчия влезе в съда след десет години работа зад граница. Причината е, че след като се върнал у дома, от Националния осигурителен институт му отказали обезщетение за безработица. Родопчанинът посочил, че престоят му зад граница е бил единствено с цел полагане на труд и не е имал намерение да се установи в чужбина. През периода на последната му заетост, в рамките на три години, съпругата и роднините му живеели в Родопите. Той разполагал с постоянно жилище в страната, плащал е данъци върху доходите си, по няколко пъти в годината, по време на отпуски, се връщал в България. Сега пък възнамерявал да се установи трайно у дома, но въпреки това му било отказано обезщетение за безработица. Родопчанинът оспори в Административния съд в Кърджали решението на директора на НОИ, а магистратите го отмениха и върната в Института за повторно разглеждане.