Продава се! Колко ще дадете за вафлата на болното ни здравеопазване?

Михаела Илиева/24smolian.com/Общество

Вафла. Един лев.

Толкова струва сладкото изкушение в повечето български магазини. Но не толкова струва в една от най-прехвалените детски клиники. Там стойността й не се измерва в левове или пък в долари, като на залепения банан с тиксо. Там цената й е много по-голяма, равнява се на един човешки живот, на удължен престой на лечение и съответно на източване на хиляди левове от здравната каса.

 

Питате се защо е толкова скъпа ли?

 

Представете си, че се намирате в една от най-големите болници в страната. Толкова голяма, че едва се побира на камерата на телефона ви. Няколко входа и няколко изхода. Четиринадесет и кусур етажа. Отделения безброй, както се казва – дори и от любовна мъка да страдаш, пак ще има къде да те приемат. Десетки асансьори и два пъти повече вендинг машини, пълни с това, от което светът навън трябва да бяга – вредни газирани напитки и изфабрикувани сладкиши. Най-вероятно тази вафла е взета от там. Или е била складирана и пазена в стаята на лекарите и сестрите.

 

А, сега си представете, че сте с новооткрит диабет.

 

Изключително тежко състояние с кръвна захар на гладно 18. Имате включени две системи: към едната ръка върви солен разтвор с инсулин, който да ви нормализира стойностите, а към другата – сладък разтвор, който да не предизвика рязко спадане на кръвната ви захар и да не предизвиква хипогликемия.

Накратко, това е състояние, при което кръвната ви захар е ниска.

Питате се как се разпознава? Ами лесно – започва да ви притъмнява пред очите, започвате да дишате учестено, ръцете ви започват да се потят, а вие започвате да изпитвате страх – дали от предчувствието, че нещо лошо ще се случи или пък от отношението на лекарите и сестрите, които след малко ще минат визитация и отново ще ви използват като одушник от натовареното ежедневие. Донякъде ги разбирам. Но може би е хубаво, вместо да клюкарстват в продължение на часове, да си купят боксова круша и там да си изкарват негативната енергия.

 

 

Сега си представете какво ще се случи, ако разтворът с инсулин започне да тече, съответно да действа, по-бързо от сладкия разтвор, защото сестрата не е спазила предписанията.

 

Точно така. Кръвната ви захар ще падне под нормата и ще изпитате всички тези неприятни чувства.

Какво следва сега? Нищо. Най-нормалната развръзка е сестрата да коригира грешката си и да се извини. Но това ще го видите само по филмите. Не и тук, в България нещата никога не се извършват по правилата. А напротив – вместо извинение, вие получавате допълнително хокане и нагрубяване, а дори предизвикване на сълзи в очите ви.

 

Пред вас застава млад „лекар“.

 

Не лекар, а фитнес маниак, който не прави разлика между медицинска етика и клетва и покачване на мускулна маса и тренировки с тежести. Представете си, че сега същият този млад лекар започва да ви нагрубява и обвинява за състоянието, в което сте. И изведнъж от джоба си вади вафлата, за която по-рано стана въпрос. И ви я дава. Подарява. Да си я хапнете. Нищо, че вие не сте яли от две седмици, нищо, че все още кръвната ви захар не ви е нормализирана и нищо, че първо трябва да преминете през захранване с по-леки храни, а не с вафла, в която има над 50 грама захари.

Накратко – това е вафлата, олицетворяваща българското здравеопазване, показваща нивото и професионализма на българските ни лекари, разкриваща системата, която вместо да лекува, тя убива.

 

А, сега ви питам – колко ще дадете за тази красиво рамкирана вафла?

 

Ще я купите ли? Ще дадете ли милиони за това произведение на изкуството? Или ще изберете да платите с живота си?

Ще се престрашите ли да кажете истината за болното ни здравеопазване на висок глас, за да ви чуят и онези от парламента? Или отново ще сведете глави и ще оставите българските лекари да продължават да убиват?