24smolian.com/Общество
Тази история не е от времето, в което България се славеше надлъж и шир с постиженията си в сферата на медицината, с доброто си здравеопазване, с модерната техника, с успешните операции и трансплантации.
Тази история е от тежката и потресаваща реалност, показваща
състоянието в болното ни здравеопазване.
Тази история е отпреди 5 месеца, но и днес е също толкова
актуална и болезнена, колкото и в онзи момент, когато думите „медицинска
клетва” и „етика” загубиха смисъла си.
Тази история е от интензивното отделение на една от
най-големите болници в България. Всъщност мога ли да нарека това място
отделение? Не мисля. Това си беше една стая, но не каква да е, а от онези, сещате
се, казват им „багажни“, защото там събират всичко ненужно.
Може би и ние бяхме такива.
Освен нас в стаята имаше два грамадни компютъра, на които
през половин час се появяваше лекар и вкарваше данните на пациентите, десетки
медицински уреди, които само външно изглеждаха модерни, защото през 5 минути
пищяха и искаха да се рестартират, кухненски плот, мивка, домакински
потребности, храна и две легла, на които лежахме аз и моят герой.
Така я нарекох, защото не знаех името й, произхода й, не
знаех диагнозата, но знаех, че е примерът на нашето време, силата, от която
всеки пациент в тази псевдоболница имаше нужда.
Герой е за мен и защото беше обиждана, а дори и убита с думи,
и въпреки всичко, изтърпя това отношение от уж най-добрите ни медицински
сестри.
За какво ви говоря ли?
Ами ето затова – докато аз лежах на медицинското легло,
дочух разговор между дежурните сестри в отделението, които сипеха обиди,
клевети и клюкарстваха по адрес на пациентката до мен. Говореха какво ли не -
как не може да се храни сама, как трябва те да я обличат, как близките й са
звъняли преди 2 дни по телефона, как майка й е плакала, как няма да издържи още
много...
И докато аз се опитвах да заспя, за да не чувам всички тези
ужасни неща, тя продължаваше да гледа към сестрите с последна надежда и молба
за помощ - да я спасят от болестта и да й върнат усмивката. Докато тя вярваше
безгранично в "ангелите в бели престилки" , сестрите около нея вече
бяха изцапали медицинското си достойнство и я бяха изпратили на този свят, бяха
я превърнали в „коледна звездичка”. Помня точните думи, няма как да ги забравя,
защото са изписани с кърваво мастило в душата ми. "Няма да издържиш много,
подарък ще си имаме за Коледа, коледна звездичка!".
Зловещо нали? Все едно сте в хорър филм или четете
криминален роман. Само че не сте в художествената измислица, а в реалността,
заслепена от фалшивите успехи на медиците ни, но останала завинаги в паметта ми
като символ на здравеопазването, което вместо да лекува, убива. И докато
времето изтича, а животът продължава с пълна сила, аз не мога да изтрия тази
ситуация от ума си, не мога да забравя думите на тези медици и все още не мога
да повярвам, че всичко това е истина. И вече 5 месеца стискам думите си, крия ужаса
и болката си, но мисля, че е време да задам няколко въпроса на онези мои
медицински „примери”.
-Скъпи медици, нали точно вие трябва да сте тези, които,
колкото и трудно да е, трябва да ни вдъхнете вяра, да ни дадете сила да излезем
от блатото?
-Нали вие сте се клели, че ще служите в името на хората и ще
правите всичко по силите си, те да бъдат добре?
-Нали вие сте тези, които сте избрали тази професия, знаейки
рисковете, които крие тя? -Нали вие сте тези, които трябва да ни лекуват?
-Защо тогава ни убивате?
-Нямате отговор, защото знаете, че пред Бога и неговите
закони, вие и вашата обърната представа за медицина сте безсилни.
Предполагам, че на стените в домовете ви са окачени грамоти
от конкурси, дипломи, серификати. Предполагам, че се гордеете с тях. Така и
трябва да е, защото все пак сте хвърлили много труд, пари и време, за да
постигнете всичко това. Но аз ви питам нещо за последно – скъпи медици,
гордеете ли се, че превърнахте жив човек в „коледна звездичка”?
Препатил.
Това използваме като „подпис“.
За името не смеем, както пожела и потърпевшият. Защото може да има последствия.
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I