На Шипка всичко е спокойно, но в душите…

Самуил Крумов/24smolian.com/Общество 

Беше в една кръчма в чужбина. Сервитьори, всякакъв персонал – германци. Попитах за собственика.

Отведоха ме до една маса в ъгъла.

Седнах.

Чаках.

Дойде един огромен българин.

Седна и ме погледна. Мълчеше. Аз също.

„Искам резервация за 3 март“, казах.

„Защо?“, попита. „Свобода ли ще празнуваш?“.

„Да!“, отговорих.

„Щом е за Свободата, цялото заведение е твое“, изрече и стана.

Огледах се. Носии, пушки, всичко по стените.

Сервитьорите се разприпкаха.

Станах и тръгнах.

На 3-и бях там с цяла дружина.

На влизане още прозвуча химнът.

Всички ни гледаха с почитание. В чуждата държава, но с нашенец собственик.

***

Сега гледам у дома магнит. „На Шипка всичко е спокойно“.

Вятърът свисти. Навява тъга, но и сила. Нищо не може да обрече мъжете там.

„От урва на урва и от век на век“.

В главата ми нахлува онзи 11 август. В който всичко се решава. „Камъни и дърве“, които политат в името на една Свобода. Трупове, пушки…

Това не ми дава мира.

Заветният хълм, който ако падне, войната отива по дяволите…

Гордите синове горе, ордите долу.

Една велика Русия и едни чутовни опълченци.

Една победа, с цената на 200 000 жертви.

Една Свобода, едно Ново начало.

Една кръв, която подпечата всичко…