„Тихото поколение“ си отива – идва първичният глад за плът

24smolian.com/Общество

Малцина са чували за „пясъците на времето“. Една философска гледна точка за човешкия живот. Или накратко - нашето съществуване, житейски път, време, уроци. Всичко протича както в пясъчен часовник.

Отива си едно поколение изградило всичко, което познаваме днес. „Тихата генерация“- нашите баби и дядовци, израснали и оцелели във войни, финансови кризи, политически преходи, мутренски течения и какво ли още не, но никога загубили човешкото в себе си. От деца научени да се трудят и да учат, за да сполучат. Активно участвали за изграждането, създаване, съхранение на култури и традиции. Въпреки оскъдните ресурси, са съумяли да направят велики неща. Успели да превъзмогнат егото си и да загърбят различията си. Всичко това с едно мото „Един за всички – всички за един!“. Хората се събирали и си разказвали най-различни истории. Общували са един с друг, радвайки се на живота. Филмите били филми, по телевизията смислени предавания се излъчвали, музиката е галела сетивата. България била на челните места по образование, икономическо развитие, продукция. Защото хората не са се срамували от произхода и работата си. Днешни родители помнят, но децата им няма да повярват, нама как да разберат.

Сега живеем в общество, претъпкано от имбецили, чието съществуване се дължи изцяло на задоволяване на първичните инстинкти. Общество, в което честта е отдавна отминал спомен. Днес слушаме и четем предимно за агресия, наркотици, бързи кредити, чалга, безразборен секс и коя интернет звезда какво си купила. Ако нямаш пари за хиалурон, силикон, почивки, айфон, БМВ или не си топ в ТикТок, си неудачник. Сега имаме абсолютно всички възможни ресурси, но абсолютно никаква представа как и за какво да ги използваме. Дори и не попадаме в класации за образование или култура. Учениците ни се хвалят, че не четат. Голяма част не знаят дори, че имената им започват с главна буква и как да ги кажат на глас буква по буква. Културата е на висоти - полуголи тунинговани каки и батковци от всеки край на страната. Музиката? Песни „и да ме пребие, пак ще го обичам“. А после се чудим, защо всяка сутрин се събуждаме с нов случай за домашно насилие.

Всичко извратено е нормално и красиво. Който е против-той не е модерен, тъп, елементарен, не се вписва в стадото, което трябва да издава нечленоразделни звуци в екстаз от поглъщането на тонове поквара.

Ние живеем презадоволени и все сме недоволни. Вечно някой ни е виновен за нещо, когато не стане на нашето. Очакваме всичко поднесено на тепсия и парите да валят от небето. За някои наистина валят. Но кое е по-тъжно в случая, че няма да занесем нищо на онзи свят.

„Тихото поколение“ си отива, идва първичният глад за плът.